Определят го като един от най-великите композитори в историята на американската музика. В продължение на 10 години – между 1959 и 1969 г. – Бърнстейн е главен диригент (при това най-младият главен диригент, едва на 40) на Нюйоркската филхармония. Негов приятел споделя пред New York Times: „Той бе еклектичен – нито традиционен класически композитор, нито традиционен комерсиален такъв. Имаше по-голяма фенска маса от всеки друг класически музикант и неговите почитатели го обожаваха като рокзвезда – бяха готови да го измъкнат от колата му и да му разкъсат дрехите“.

Лени Бърнстейн, както го нарича цял Ню Йорк, е потомък на руски евреи, роден в Масачузетс и пристига в Ню Йорк на около 20, за да постъпи във Филхармонията. При боледуване на главния диригент, именно той го замества  и успехът му е грандиозен. През годините превръща Нюйоркската филхармония в най-добрия оркестър в Америка, като според някои го използва дори като политически инструмент. „Когато падна Берлинската стена, Лени отиде там с оркестъра си. Отиде и в Русия и чрез музиката си се сприятели дори с руснаците“ – пише изданието. Една от най-големите заслуги на Бърнстейн е, че вкара класическата музика в домовете на хората, преборвайки се концертите на Филхармонията, да бъдат излъчвани по телевизията. Пише музика за телевизия, за театър, за кино. Подобно на друг велик американец, Джордж Гершуин, винаги е на ръба между класиката и попмузиката.

Личният му живот също е белязан от двойнственост. През 1951 г. Бърнстейн сключва брак с Фелиша Монтелегри – американска актриса, родена в Чили. Двамата имат три деца и изглеждат идеалната двойка, но когато след 25 години брак се развеждат, на бял свят излиза истината, която е публична тайна в Ню Йорк, а именно, че Бърнстейн е гей. Години по-късно са открити и писма на Фелиша до съпруга й, които доказват тези слухове. Въпреки това всичките им приятели са убедени, че любовта между двамата е била дълбока и истинска и че Фелиша е знаела за връзките на мъжа си с други мъже и дори ги е приемала.

Маестро Бърнстейн си отива на 72 години от тежки белодробни заболявания – емфизем, тумор и пневмония – след дългогодишно непрестанно и безпаметно пушене. За Америка и до днес той е национален герой. 

Да почетем Ленард Бърнстейн с откъс от неговия шедьовър "Уестсайдска история".