Препратката в оригиналното заглавие на филма, т.е. The Spy Who Dumped Me (Шпионинът, който ме заряза), към Джеймс Бонд класиката от 1977 г. The Spy Who Loved Me (Шпионинът, който ме обичаше) с Роджър Мур и Барбара Бах, е очевидна и е готина находка. Като прибавим гореупоменатите актьори Кейт Маккинън и Сам Хюен и няколко забавни екшън сцени, готините находки в „Бивш под прикритие“ се изчерпват. Остава обаче въпросът: Какво и защо се случва с Мила Кунис? Защо я прецакват с толкова скучни и предвидими роли като в „Палави мамчета“ и ето този филм? Не че някога е била паметна актриса, но все пак имаше излъчването на звезда. Защо така лесно позволява на далеч по-неизвестната от нея Маккинън да й измъкне филма изпод носа? Уж тя е „красавицата в главната роля, в която се влюбва готиният пич“, обаче през цялото време гледаш и помниш Маккинън. Няма ли по-добри агенти за нея, които поне да се опитват да й върнат звездния блясък, а не да я закопават в позициията на второкласна актриса във второкласни филмчета, която просто се бори да не падне от борда?

Двете приятелки Одри (Кунис) и Морган (Маккинън) са свръхобикновени момичета, които стават шпиони по неволя, след като разбират, че бившето гадже на Одри Дрю (Джъстин Теру) е бил агент на ФБР. Двете се забъркват в смъртоносна игра с главен герой флашка с вселенски важна информация и в опита си да оцелеят, пък и да опазят флашката, кръстосват половин Европа и избиват цял куп брутални терористи и шпиони. Одри си намира ново гадже агент на ФБР – Себастиян (Сам Хюен), по-красив и по-добър по душа от предишния, дето я забърка в цялата тази шпионска каша.

Ако беше по-дисциплиниран, съсредоточен и с повече комедийна тяга, филмът може би щеше да ни зарадва. Случаят обаче не е такъв и действието непрестанно се люшка между крайно баналното и абсурдното, забива и започва да боксува на място в някои сцени, раздипляйки прекалено надълго и нашироко някои мотиви и т.н. Пример за банално? Когато в началото на филма Дрю зарязва Одри, тя и Морган ритуално изгарят вещите му, а ти се чудиш как пък не измислиха нещо друго. Това с горенето на вещите на бившето гадже вече е такова клише, че използването му е направо подсъдимо. После изведнъж идва чудесната и по някакъв начин смешна находка с удавянето на един лош човек във врящо фондю насред изискан виенски ресторант и си казваш: има нещо в този филм! След това идва убийствено скучната сцена със запознанството на Одри с Дрю, която според авторите на филма трябва да е романтична. Веднага обаче те забиват с готината „мъдрост“ „Не е посредствен онзи, който винаги си довърша бирата“ и пак ти връщат вярата във филма. Ето така се редуват баналните и забавните моменти, след което – някъде към средата на филма – остават само баналните. И Кейт Маккинън.

Кейт Маккинън (вероятно я помните от комедията „Тежка нощ“/Rough Night със Скарлет Йохансон) е от не толкова често срещаната порода жени комици. Прекрасна е - дразнещо енергична, с непрекъснато пружинираща коса, леко клоунски нос, чувство за хумор, което блика от цялото й същество. Като се замисли човек май и тя обаче трябва да си смени агента и да опита нещо различно от ролята на „смешната приятелка на красавицата“.

В крайна сметка „Бивш под прикритие“ със сигурност не е най-лошото, което може да ви се случи в кината. (За най-лошото аз лично броя неща като предишния филм с Кунис „Палави мамчета по Коледа“). Образно казано обаче далеч не е от филмите, които си довършват бирата.