Двама мъже, норвежци и като такива – малко нещо викинги, на които във вените вместо кръв тече морска вода, са решили да хванат гренландска акула във водите край Луфутен, може би най-красивия архипелаг на Норвегия. Тази ми ти акула, която достига 7-8 метра и тегло 1200 кг, може да надмине по размери белия кит и да доживее петстотин години, което я прави най-дълголетното гръбначно животно на планетата. Така че ако на двамата риболовци им провърви, могат да хванат акула, която се е родила по времето на Мартин Лутер! Единственото, което биха могли да използват от нея, е черният й дроб, от който се прави хубава боя. Месото й е отровно и ако човек го яде сурово или недобре приготвено, получава т.нар. акулено пиянство заради натравяне с нервнопаралитична отрова. Започва да говори несвързано, има халюцинации, залита и изпада във временна лудост.

В продължение на няколко сезона мъжете хвърлят огромни въдици с кървава и миризлива стръв, но вместо дълбоководно чудовище, вадят от морето истории за добри и лоши ветрове, за скандинавски богове и духове, за спасени моряци и изчезнали във вълните бащи, за човешка алчност и човешко величие, за обширни северни коралови рифове, за разхождащи се край морето хора, завлечени в дълбокото от надигналите се изведнъж вълни и вятър, за лодки, потопени от атакуващи ги косатки, за спящи и сънуващи на дъното на морето тюлени, за това как се лови треска и как се суши, и как от езика й, голям като човешка длан, се приготвя печено, което върви най-добре със салата от настъргани моркови и сметанов сос, за срещи с маргюги, същества от скандинавската митология, които най-общо могат да бъдат описани като ужасно грозни русалки, за неизмеримите дълбочини край норвежкия бряг, които крият прастари чудовища като огромната 60-метрова яркочервена морска змия, изобразена на древна карта увита около кораб и стиснала човек в зиналата си паст, за преданието, че делфините винаги спасяват удавници, стига те да не са яли през живота си делфинско месо.

След дни и дни на неуспешно преследване авторът на книгата, Мортен Стрьокснес, пита приятеля си – художника Хюго, за какво му е тази гренландска акула всъщност. „Когато бях малък, баща ми ми е разказвал за всякакви морски създания. Най-дълбоко ме впечатлиха историите за гренландската акула. Тя ми се струваше тайнствена и страшна“. И после добавя: на мен ми стига само да я видя. Да усетя вълнението, когато излезе от дълбините.

Така е - дори най-големият норвежец и наследник на викингите си остава човешко дете. Дай му да седи с крака, потопени в морето и да бърка в дълбините му за чудеса, очарован и изплашен едновременно.

Мортен Стрьокснес пише в жанра на литературния репортаж, съчетавайки умело литература и научни факти. Сравняват произведението му със „Старецът и морето“ заради изключителното потъване в света на морето и на хората на морето. Силна, макар и ненатрапчива е екологичната нишка в книгата му. Той не спестява описанията на разрушенията, причинявани от тралещите дъното кораби или сондажите за петрол, които разрушават безвъзвратно коралови рифове на милиони години и убиват безчет подводни същества. И всичко това разрешено от една от най-богатите държави в света, Норвегия, за която сме свикнали да мислим като за флагман на природосъобразния живот. Какъв срам!

В началото на книгата си Стрьокснес цитира Пол Гимар, който казва: „Дори когато човек не е съвсем наясно какво ще търси в морето, той го намира“. И докато ни люшка в лодката си в очакване на акула, Стрьокснес ни разказва приказката, която е извадил от вълните – за човека и природата и за всичко, което взаимно могат да си причинят.

Книгата е издадена от „Жанет 45" във великолепния превод на Мария Змийчарова. Може да я четете и като морска енциклопедия, и като норвежка приказка. Люба Халева е отговорна за не по-малко великолепната корица, а да не забравяме и оцветените в синьо ръбчета на страниците, което превръща „Морска книга“ в синеещо бижу за библиотеката.

Ето някои любопитни факти от книгата:

В корема на изхвърлен на брега на Средиземно море кашалот откриват 17 кг неразградима пластмаса. Най-вероятната причина за смъртта му били големи парчета найлон от оранжерии в Южна Испания.

Около 2000-ата година товарен кораб, превозващ пластмасови играчки за баня, попаднал в буря. Част от съдържанието на контейнерите се изсипало в морето – по-точно 28 хиляди пластмасови сини костенурки, зелени жаби и жълти патета се понесли с морските течения из Световния океан. Един писател проследил пътя на непотопяемите жълти гумени патета чак до фабриката в Китай, където били произведени и написал книга, която нарекъл „Моби Дък“.

Тюлените са по-бързи плувци от гренландската акула, но коремите на акулите често са пълни с тюлени. Учените дълго не знаели как да обяснят този факт. Причината се оказала следната: тюлените са висши бозайници, което има много предимства, но и един голям недостатък. Те спят почти като хората, дълбоко, със затворени очи, като и двата дяла на мозъка им са изключени. И докато спят на дъното на морето, стават жертва на акулите.

През 2005 г. в Индонезия е открито главоного, което може да приеме формата на камбала, на морска змия, на различни видове риби, всъщност на почти всичко, което се изпречи пред очите му.

В Древността и Средновековието хората вярвали, че всяко земно растение и животно си има морски двойник, така че морето било пълно с лъвове, орли, прасета, скакалци, лястовички, вълци. Имало дори подбел.