През последната година новините за считания за аутсайдер в модната индустрия дизайнер Върджил Абло ни заливаха със зашеметяваща скорост. Гръмки колаборации (Nike и Jimmy Choo) се редуваха с изненадващи партньорства – като с нюйоркския балет и рок групата Guns N’Roses, през ред изложби и награди (от CFDA до GQ) и няколко съвсем немодни събития, като образователен курс за проблемни тийнейджъри и поредния редизайн на синята торба на IKEA. Без да пропускаме слуховете за договори с Givenchy и Versace и финалния избор – поста на творчески директор на мъжката линия на Louis Vuitton. Известният пиар експерт Карла Ото го нарича „мастър на виртуалното, който създава реални вещи.“ Върджил Абло е новият абсолютен рекордьор в изкачването на модния Олимп, а списание Time потвърди, като го включи в списъка със 100-те най-влиятелни хора в света.

Пилот без навигатор

Недоверието, с което модната индустрия прие Върджил в редиците си, може би се корени във факта, че за разлика от повечето дизайнери, той няма зад гърба си диплома от модна институция и стажове в легендарни модни къщи. Израства в Чикаго, в семейството на емигранти от Гана и подобно на повечето деца на 90-те кара скейтборд, увлича се по хип-хопа и рокендрола (някаде тогава започва да експериментира и с диджейския пулт, който и до днес не изоставя). „Живеех в американската мечта и си мислех, че всичко е прекрасно, само защото не съм в някоя страна от третия свят – припомня си Абло. – Харесвах всичко в модерния за времето си лайфстайл, дружах с бунтари и бях толкова лекомислен и безгрижен, че дори оставих баща ми да избере специалност в университета – инжинерство. Учех и пусках музика в свободното си време, докато на петата година не попаднах на курс по история на изкуството. И това промени абсолютно всичко.“ А „всичко“ за Абло е просто гледната точка: „Потресе ме мисълта, че в изкуството все още можеш да бъдеш изобретател и новатор. Да създаваш бъдеще. Веднага записах магистратура по архитектура и попаднах в Технологичния институт на Илинойс. Същата година Рем Колхас завършваше строителството на учебния корпус. Като бонус четеше лекции заедно с Майкъл Рок в култовата сграда тунел, през която минаваха влакове. Мисля, че днешното ми Аз се роди именно тогава.“

Ключовете към света

След завършването си Върджил работи в малки архитектурни студия в Чикаго и експериментира с незначителни дизайнерски проекти, докато един ден телефонът му звъни, а от другата страна е... Кание Уест. „Каза ми, че чул за мен от общ приятел, който ме похвалил за интересите ми в дизайна, музиката и попкултурата – спомня си Абло. – Поиска да направя дизайна на новата му обложка, а след това някак неусетно станах негов творчески директор. И така 14 години. Това беше страхотен опит, прилагах на практика всичко научено и продължавах да се уча. Кание обичаше да казва, че когато станеш толкова знаменит като него, държиш в ръцете си ключовете за света. Сега разбирам колко е бил прав.“ Освен по дизайна за Yeezy, Абло работи и по всички останали идеи на Уест, включително и визията за музикалните му проекти. И признава, че ако не е бил той, може би и до ден днешен щеше да се занимава с архитектура. „Ние все още сме приятели. Решението ми да се разделим бе съвсем естествено и той го разбра. Исках да се концентрирам в собствен проект, в който изкуството, архитектурата, музиката и модата да се преплитат като зигзагообразни линии. Така се появи Off White.“

Философията Off White

Дизайн, оформление, опаковка, презентация – всяка подробност е с равностойно значение за Върджил и всичко подлежи на преразглеждане. „В началото бях истински очарован от модернизма. Усещах, че ключовите идеи, заложени в концепцията му, ще се актуализират в момента, когато интернет набере сила. Така и стана.“ Най-специфичният момент при работата на Абло е подходът му към модата и дрехите като към обекти – в смисъла, че тяхната ценност се определя от контекста, в който са поставени. И възможността всеки да участва в създаването му.

„За мен важен е потенциалът на новия начин на мислене, изразът на новите идеи. Затова създадох бранд, който да говори с милениалите директно – коментира началото на Off White Абло. – Обичам да събирам всякаква информация за съвременния начин на живот и да я обсъждам в интернет. Например как съществуваме в цифровия свят чрез своите аватари в социалните мрежи, как споделяме идеите си, как се чувстваме сами в метрополиса. Комерсиалният връх не ми е интересен. Искам да отида по-далеч. Да създам лаборатория за идеи, аналитичен център за мода, предмети и пространства с нов вид учебна програма и подход към познатото. Защото въпросът, който остава, е: кога нашето поколение ще създаде нещо, което ще бъде ценност за следващите поколения?“

Като бранд Off White е позициониран в луксозния сегмент, но духът му е свързан с глобални въпроси като расовите разделения и новата младежка култура. Негови клиенти са от 18-годишни нюйоркчани до 50-годишната Селин Дион. „Off White – това съм аз. Черен художник, замаскиран от моден бранд, от диджейския пулт, от интереса на звездите. Сам задавам посоката си и използвам марката, за да правя нещата, които искам.“