„Mamma mia: Отново заедно“: Приказка, но защо пък с Шер?!

10 години по-късно формулата все още работи! "Mamma mia: Отново заедно" ("Mamma mia: Here we go again") на режисьра Ол Паркър и с Ричард Къртис сред основните сценаристи, е в кината от днес.

Ирина Иванова 20 юли 2018

Както в първия филм „Mamma mia!“от 2008 г.(създаден по едноименния суперуспешен мюзикъл от 1999 г.), така и в продължението „Mamma Mia: Отново заедно“, което от днес ви очаква в кината, актьорите сами пеят – кой колкото може – големите хитове на култовата шведска група от 70-те ABBA. И ето сега - пред очите ми върви въпросното продължение, Аманда Сейфрид в ролята на Софи, дъщерята на Дона, пее парчето „One of us is crying…” и изведнъж усещам, че one of us наистина реве – аз. Рева точно както и на първия филм, когато Мерил Стрийп в ролята на Дона, държеше порасналата Софи в скута си, правеше й прическата за сватбата и пееше Slipping Through My Fingers (букв. „изплъзвайки се между пръстите ми“, става въпрос за времето, което отлита и за децата, които порастват). Един човек беше написал коментар под видео на ABBA в ютюб: „Те имат песни за всеки момент от живота ни“ и това е точно така.

В „Mamma mia: Отново заедно“ Софи, която сама очаква дете, се връща назад в миналото, по стъпките на майка си и разбира колко смела е била тя всъщност, как е скочила с двата крака в живота (нали си спомняте как в първия филм вече възрастната Дона в джинсовия си гащеризон скачаше от мостика в морето?), слушайки само и единствено сърцето си и т.н. Така че проследяваме паралелно бягството на младата Дона (Лили Джеймс) от добре уредения й живот, срещите й с младите версии на тримата евентуални татковци на Софи, установяването й на пленителния гръцки остров, шеметното първо гостуване на младите „динамитки“ (приятелките й), раждането на дъщеря й...

Сценарият е прост и небрежен, далеч от прецизността, но това някак си е очарователно и не дразни. Диалогът е отличен – ударен, забавен, достойно акцентира моментите между отделните музикални „острови“ и дори бих казала, че в него има една весела лекота и скорост като в шекспирова комедия. Монтажът, чрез който се слива миналото на Дона и настоящето на Софи в общия поток на живота, е прекрасен. Красотата на острова – гръцкото синьо на небето, на морето, наситеният с щастие въздух, ярките цветове на Средиземноморието (понякога прекалено ярки дори, все едно си в Индия – особено в разкошните сцени с приготовленията за партито и блюдата с храната)– е буквално приковаваща и дори на теб, не само на младата Дона, не ти се иска да си тръгваш от там. За песните на АBBA вече ви казах – те са душата на филма, крилете, сърцето, истинският сценарий са те! Махнете ги и всичко изчезва! Всичко! Според мен е страхотно това решение актьорите сами да пеят песните, защото придава невероятна интимност, чувственост и някак именно това – несигурният, неовладян глас на тези звезди (във филма отново гледаме Пиърс Броснан, Колин Фърт, Стелан Скарсгард, Кристин Барански), които все пак не са професионални певци – те кара и ти самият да се чувстваш част от преживяването. Защото с горе-долу същия къде повече къде по-малко фалшив глас и ти си припяваш разни любими парчета, които в момента по някаква причина ти звучат в главата.

Една-единствена звезда не пее с неуверен, леко фалшивеещ на моменти глас и това е, разбира се, Шер. Според мен тази велика жена и още по-велика певица обаче си вкарва автогол със своето включване в „Mamma Mia: Отново заедно“. Включването й е пришито с искрящо бели конци – бели почти колкото костюма, с който се появява – които се виждат от космоса. Незнайно защо, но това че е тя, Шер, не компенсира нелепостта на ролята й. Няма да казвам каква е тя, както и други важни неща няма да кажа, но че е направо гротескно участието й – такова е. Ще кажете: Ама това е Шер! Добре, и аз я обожавам! Но тук прилича повече на излязла от ... „Стар Трек“ или и аз не знам откъде – с всичкия този ботокс, филърите, нетрепващото лице... Вероятно би била фантастична в някоя фантастика, не и в „Mamma mia…”, който трепти от живот, от човешки емоции. Тотално неадекватна е Шер – като луксозна кръпка от тигрова кожа да кажем върху весело и невинно пачуърк одеало, съшито от намерени тук и там парчета плат.

Това, което ме изненада също е Лили Джеймс ("Пепеляшка" на Кенет Брана) в ролята на младата Дона. Тя, разбира се, искри от младост, излъчва светлина и живот, пее и танцува, обаче само на мен ли ми се струва, че не носи нищо, ама нищо от духа на 70-те, когато Дона е била млада. Нищо. В нито един момент не можеш да приемеш, че тези сцени се развиват през онези години. Въпреки винтидж дрехите и хипарския дух. Лили Джеймс си прилича на момиче от днес и макар актьорски да се справя добре (е, пее и танцува малко като Дисни принцеса, но все пак е добра), нещо в цялостното й излъчване ни пречи да й вярваме.

Знам, че ще гледате „Mamma mia: Отново заедно“. Понеже всеки от нас мечтае да последва сърцето си на някой приказно красив слънчев остров, където царят безгрижие и вечно лято, далеч от сивите градове...

Ще получите точно това, което очаквате. Плюс лека доза пречистваща тъга. Добра рецепта, да знаете.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР