Наблягам върху грацията и финеса, важно е да бъдат култивирани у момиченцата от най-ранна възраст. Искам да са нежни и изящни отвън и отвътре. Имахме ситуация с Ива с един груб шофьор. Детето изумено ме попита защо така. Аз предложих да вземем вълшебната пръчка, но какво да му направим? А тя отвърна: мамо, направи го добър! Не „превърни го в жаба“, а „направи го добър“. За мен това е знак, че съм на прав път и успявам.

По-скоро съм консервативна и смятам, че като са момичета, трябва да ги възпитавам като момичета и се надявам да останат такива, да не поискат да са различни. За мен полът е материална категория, биологична, душата няма пол. В същото време трябва да уважаваме желанията на другите. Бих искала децата ми да не крият нищо от мен, да ми казват, ако имат проблем.

Уча ги да се грижат за себе си със собствения си пример. Летя, когато голямата ме награждава с думите „мамо, красива си“. Ние, жените, трябва с лекота да сме прелестни във всяко отношение. И без усилие елегантни. В нашето семейство общуването е красиво.

Преподавах английски език през студентските си години и напоследък се улавям, че миксирам в стил „лингвистичен DJ“ – явно провокирана от Ива, която се обръща към мен с „учителко“ и настоява да съм й майка-учителка. В тази връзка се замислям дали да не подновя практиката си във формат музикален английски за деца – с песни, танци, разговор; като добавим и свиренето на музикален инструмент, се получават четирите умения на гейшите. Излиза, че съвсем тематично съм нарекла студиото „МАИКО“ (на японски – малко танцуващо момиче). Сега това е тяхното приказно царство, в което си играят, тичат на воля и се смеят свободни и щастливи. Радост в очите – това искам да виждам. Не ги манипулираме, плашейки ги със злодеите от приказките. Театралничим. Слушаме музика. Танцуваме. Дори в басейна танцуваме.
Мечтая си да сме приятели с децата си за цял живот.

Надя Недялкова, директор мрежа Allianz Life and Finance:
Не създавам усещане за оскъдица, но ги уча да ценят своето

На мен ми се вижда много трудно отглеждането на момче. Може би защото нямам опит. Бях много млада, само на 20, когато родих първата си дъщеря. Нещо ми бяха объркали желязото и само за една вечер свалих 6 килограма от обезводняване. Бях в третия месец. Съветваха ме да махна бебето, тъй като изоставало в развитието си. Бях много уплашена. Добре че една приятелка тогава ме хвана за ръката и ме заведе при друг лекар. Той ме окуражи и в крайна сметка се роди жива и здрава Райна. Въпреки очакваните трудности след такава бременност настоявах с всичко да се справя сама. Заявих, че не искам никой да ми пипа бебето за нищо. Казаха, че има вроден порок на сърцето и не трябва в никакъв случай да я оставяме да плаче. Една година съм имала не повече от два-три часа сън на денонощие. Слава Богу, оказа се, че нищо не е имала сериозно, то си отшумя с времето.

Много отговорно и всеотдайно в самото начало я отглеждах съвсем сама. Наложи се баща й да замине, когато тя беше само на два месеца, родителите ми не живеят в България, на никого не можех да разчитам. Молила съм съседка да ми пазарува. Беше ме страх бебето да не се задави, защото не знаех какво да правя в такъв случай. Това пък ми създаде много здрава връзка с дъщеря ми. Кърмих я само три месеца, най-малката – още по-малко. Не разбирам майки, които казват, че кърменето им е най-силната връзка с детето. На мен ми е било хубаво и когато съм гушкала бебето, за да го нахраня с шишето. Кърменето не ми е било огромното удоволствие, напротив, чувствала съм се като преродена, когато е приключвало. Не съм се старала умишлено да спирам кърмата си, просто така се случи и не настоявах да го правя на всяка цена. Може би затова се възхищавам на жени, които кърмят с години.

С най-малката ми дъщеря се върнах много рано на работа. Беше на два месеца, когато започнах да ходя за по няколко часа и така постепенно се върнах на пълен работен ден.

Съпругът ми не е от тези мъже, които очакват да стоя вкъщи и единствено да гледам деца. С него се запознахме покрай работата си в компанията, впоследствие всеки пое пътя си професионално. Години след това животът ни събра заедно с децата ни – и аз, и той имаме по едно момиченце от първите си бракове. По-късно се появи и третата ни дъщеря.