Още от съвсем малка е принцеса – с рокличките, с обувчиците дори с токчета. Тя е по-различна от мен. Обича камъчета, прически. В Германия ходеше на уроци по пиано, също и на гимнастика. Често заедно правим упражнения – на нея й е много интересно. Едно момиче още от съвсем малко трябва да се учи да е грациозно, нежно, изящно и красиво.

Заради болестта си винаги съм живяла в страх за нея. Този страх ме кара да я обгрижвам изключително много. Спим все още заедно, толкова ми е хубаво да си я гушкам! Тя иска да спи сама, но някак си тази наша близост ми е толкова скъпа, че не мога да се лиша от нея. Много съм щастлива, всичко ми е много хубаво с дъщеря ми. Давам си сметка, че аз не съм разбирала майка си. Аная усеща кога съм тъжна, нещастна, прави всичко, за да ме успокои и утеши. Толкова е мъничка, а толкова разбираща!

В градината по едно време като си играеше само с момичета, се притеснявах. Сега вече има и момчета покрай нея, интересува се от тях. Искам да я предпазя от поведението на леките жени, възприето като норма в България. В Западна Европа, където прекарвам по-голямата част от времето си, няма еталон за красота, свързан със силикона. Жената е красива, когато е интересна. Не може едно момиче да не е чело „Ана Каренина“, „Тютюн“, а вместо това да е наблъскано със силикон. Една жена е интересна с начина, по който се държи, с това, което говори.

Милена Димитрова, собственик на Dance Studio:
Искам светещи от радост очички

На 39 родих първото си дете. На 41 – второто. Понеже първото раждане беше със секцио, трябваше да минат минимум 2 години преди да мога да родя пак. И въпреки че с таткото сме заедно повече от 15 години, дълго изчаквах, защото не се чувствах готова – исках да съм не просто добра, а перфектна майка.

Страхувах се от майчинството. Това е огромно усилие и голяма отговорност. Работех и върху тялото си, за да бъде здрава къщичка за бебето. Дори съм си мислила дали е достатъчно голямо басейнчето за моята рибка – дъщеря ми Ива е зодия Риби. Мислех за себе си като за къща. Не само на собствената ми душа.

Първата ми бременност не беше планирана и не знаех за нея. Трябваше да пътувам в чужбина, разболях се и така се оказа, че ембриончето е спряло да се развива. Трябваше да го махнат. Беше ни ужасно мъчно. Седнахме с мъжа ми и поговорихме за това, че наближавам 40-те и е крайно време да имаме дете. Така забременях, този път вече съвсем съзнателно, и не спрях да тренирам до самото раждане. Родих със секцио здраво прекрасно момиченце.

Две години по-късно забременях отново и отново с момиченце. За трето секцио трябва да се изчакат 4 години. С готовност бих родила на 46, стига да съм в добра форма.

Да, децата те променят. Мен ме направиха по-мека и по-спокойна. Не зная какво би било да си майка на 20 години, но няма как да не е различно.

По време на втората бременност целенасочено обръщах внимание на по-голямата дъщеря и умишлено насочих реакцията й на появата на бебето срещу себе си. Аз отнесох ревността, когато се роди сестричката. Тя искаше мен да ме сменя, да си остане с бебето и тати, да си намери друга майка.

Истината е, че изцяло съм се посветила на децата си. Затворих студиото, за да могат те да го използват, да си играят, превърнахме го в тяхно приказно царство. Денонощно съм с тях, гушкам, кърмя. Кърмих Ива повече от две години и успях театрално да я откажа – престорих се, че ме е ухапала, и й предложих да престанем, а тя каза „добре“. И така дългото кърмене приключи без никаква драма.

Щастлива съм. Хубаво ми е, толкова ми е хубаво! Спя и с двете в едно голямо легло. Не се боя, че тази според някои прекалена близост и връзка може да ми изиграе лоша шега един ден. Била съм свидетел как майки оставят децата си на гледачки, а те се скъсват да реват. Моите знаят, че съм на разположение, дори и когато се налага да изляза без тях. Съобразявам се само с работата на таткото.

Ива и Криста могат да си играят и поотделно, и заедно, и с мен. Могат и без мен. Ива е дете, което никога не е плакало, дори и когато тръгна на детска градина. Отначало я вземахме по обяд, после я водех в парка да спи. Тя ми се разсърди на четвъртия ден и поиска да спи с другите деца. Казва, че ходи на училище. С Криста мисля да постъпя по същия начин.

Поставям децата на първо място. И смятам, че за да си майка, егото ти трябва да отстъпи и малкото човече, което те е избрало, да се чувства добре. Да научиш себе си да се чувстваш добре, когато то се чувства така. А не обратното – то да се приспособява към теб. Като му покажеш, че е значимо и важно за теб, имайки предвид, че ти си целият му свят, се получава красив омагьосан кръг.