Как открихте своята диагноза?

В интерес на истината аз съм осиновена. Знаех го, познавах и рождената си майка. Един ден, когато бях вече на 25 години, тя ми се обади и каза: „Виж, аз имам рак на гърдата и искам да отидеш и да си направиш мамография. И ще е добре да го направиш по-скоро. Аз бях родила само две деца. Бях млада. След това родих още три. И така отидох и откриха, че имам много ранен стадий на рак на гърдата. Така че майка ми ме спаси два пъти. Веднъж, когато ме е родила на 16-годишна възраст и е имала смелостта и силата да осъзнае, че не й е възможно да се грижи за бебе. И след това, когато ми се обади да ми каже да се прегледам. Иначе никога не бих го направила. Майка ми почина от рак на гърдата.

А какво направихте, като открихте, че имате начална фаза на рак?

Първо помислих, че ще умра. И се запитах – какво искам да направя, ако се окаже, че утре ще умра. Усетих, че не ми се иска да управлявам повече компанията си. Разбрах, че е настъпил следващ етап в живота ми, и я продадох. Подложих се на лъчетерапия. Създадох Pink Bra Bazaar.

Живеете в мелница край Париж.

Да, тъй като децата ни ставаха все повече и повече и имахме нужда от все повече и повече пространство, пък и двамата със съпруга ми сме доста шумни, решихме да живеем близо до Париж, но извън града. И така намерихме тази мелница за 500 000 евро. Сега ни служи и за фондацията, за женската общност, която съм създала. Имаме офиси там. Приютили сме и няколко сирийски бежанци. Имаме две дъщери и трима сина на възраст от 13 до 25 г. и да ти кажа, същото е като да имаш само едно или две деца. Понякога ги гледам и си казвам – Боже, какво направихме! Имаме и кучета, и котки. Мелницата е голяма и винаги има хора, но можеш да бъдеш и сам. Ние ценим времето за тишина. Можеш да си правиш твои неща. Например имам малка стая за медитация, без интернет. Всеки може да я използва. Слагаме панделка на вратата, когато някой е в стаята да медитира.

Харесвате ли вашия премиер?

Обожавам го. Благодарение на него най-накрая Канада се появи на картата на света. Сега е престижно да бъдеш канадец. Ние не сме хора, които имат нужда от внимание, но сме отговорни за природата и имаме съзнание за общност и принадлежност. Може би е хубаво, че вече не сме в сянка.