Катрин Кемп Гриффин: Ако си сваляш сутиена вкъщи, той не е твоят

Лилия Илиева 22 юли 2018

Канадката Катрин Кемп Гриффин беше в България, за да представи книгата си Paris Undressed: The Secrets of French Lingerie (Разсъблеченият Париж: тайните на френското бельо), както и за среща със студенти и докторанти от специалност „Мода“ в НХА. Катрин е създателка на компанията Soyelle, която произвежда не само бельо, но и аксесоари за него и специални перилни препарати за поддържането му. Организира обучителни турове в бутиците за бельо в Париж, пише за всички новости в тази област в най-четеното онлайн списание за бельо The Lingerie Journal в САЩ. Тя е основателка на благотворителната организация Pink Bra Bazzar, подкрепяща жени, болни от рак на гърдата, и посветена на здравното образование на тази тема. Оказа се, че Катрин е за втори път в нашата страна. Ето какво разказа специално за EVA.

За първи път дойдох в България, когато бях на 17. Тогава се състезавах за Националния отбор по гребане на Канада. Помня, че по онова време заради спорта носех абсолютно обезличаващи бюстиета. Ето че 35 години по-късно съм тук, за да говорим за изкуството на избора и носенето на бельо, което французойките умеят.

Как се появи темата „бельо“ в живота ви, Катрин?

Случи се в Париж. С моя съпруг току-що бяхме завършили Принстън (Катрин е бакалавър по изкуства и литература). Бяхме млади и влюбени, жадни за приключения и ни се искаше да поживеем в чужбина, в град с интересна архитектура, с дух, в град, в който животът вибрира. Колебаехме се между Париж и Сан Франциско, хвърлихме чоп и се падна Париж. След три седмици бяхме там. Не знаехме френски. Мъжът ми си намери работа почти веднага, в Polo Ralf Laurent. На мен не ми се получаваше. Един ден на път към вкъщи, тъжна и фрустрирана след неуспешно интервю, влязох в малък магазин за бельо с разкошна витрина със сутиени в различни цветове и материи – нищо общо със скучния бежов сутиен, който носех. Тогава нямах отношение към бельото си, купувах си сутиен, когато пералнята ми скъса стария. В магазина попаднах на мадам Анабел – малка елегантна французойка. Казах й, че търся сутиен, попита ме – със или без дантела. Не знаех. Тя донесе един, показа ми пробната и започна да регулира презрамките ми по вълшебен начин. Все едно настройваше цигулка. Посъветва ме да нося бразилските гащички от комплекта. За първи път се харесах с бельо. Мадам Анабел промени живота ми. Тогава за първи път почувствах бельото не просто като необходимост, а като изкуство да живееш и като отражение на собствената философия за живота. Започнах да го нося по различен начин. Просто отношението й, разговорът, усещането за вниманието й и грижата ме накараха да се почувствам добре. Беше отпускащо, успокояващо. Някак премахна границите между бельо и дреха и направи бельото част от мен. И тогава получих просветление, осъзнах, че французите нямат аксесоари за него.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР