За някои семейството противоречи на идеята за свобода.

Въпрос на организация на живота може би, лична и на обществото. Според статистиките различните нации реагират различно. В Америка по-щастливи са хората без деца – 12%. В Англия са 8%, в Швеция и Норвегия хората със семейства и деца са по-щастливи. Същото е и в Португалия, България и Испания. Не че американските деца не са добри. Швеция и Норвегия имат по-добра социална политика за семейството от американците. Испания, Португалия и България приобщават бабите и дядовците в отглеждането на внуците. В Америка имат малко дни ваканция и недобри условия за съчетаване на семейство и кариера. Идеално човек да има семейство и да се чувства свободен е, ако живее в условия на скандинавска политика и да разполага с български баби и дядовци.

Как да научим децата си да бъдат щастливи?

Ако говорим за родителите – хубаво е да подкрепят талантите на децата си, да ги поощряват в това, в което се справят най-добре и където се чувстват щастливи и спокойни. Хубаво е да се обърне внимание и на училището. В някои учебни системи в скандинавските страни преподават на учениците за стойността на емпатията, доверието, способността да си партнират и да работят в екип, как да бъдат гъвкави и какво им е необходимо, за да олекотят живота и взаимоотношенията си. За мен беше интересен и проектът на едно датско училище, свързан със социалните медии. В началото на първата учебна година събират телефоните на учениците и им разрешават да прекарват във фейсбук, инстаграм и другите социални мрежи по час на ден. След шест месеца подлагат на гласуване дали да се продължи с тази система. До момента 80% от учениците са „За“.

Какъв е вашият ритъм на живот?

Старая се да включвам упражнения и спорт всеки ден, за да балансирам умственото напрежение. Ходя на работа с колело. Машината за кафе в офиса ни е на партера, слизам пеша, пускам я, докато кафето се прави, се качвам и слизам четири етажа, взимам го и се качвам пеша. Така за една седмица съм изкачил 100 етажа. Защото пия много кафе. Другият ритъм, който сме въвели в офиса, е часовият пояс за фокусиране. Всеки вторник имаме три часа без срещи, телефонни разговори, мениджърите не могат да прекъсват работата на никого, както и колегите помежду си. И всеки може да се концентрира и да работи върху по-сериозни задачи.

Как си почивате, какво правите през свободното си време?

Стремя се да приключа работа в 17 ч., да излизам вечер. С приятелите ми създадохме food club (клуб за хапване) и вместо да натоварваме някого с цялата организация, пазаруване и готвене, когато се събираме, обявяваме тема, например мексиканска кухня, всеки носи продукти и готвим заедно. Мисля, че е много по-приятно отколкото да седим и само да ядем. Когато пиша книга, го правя вечер, представяйки си, че разговарям с някого. При мен е много ефективно и да имам моменти, в които мозъкът ми изключва и редувам работата си с такива активности. Става въпрос за вглъбяване, което постигат артистите и художниците. При мен се получава, когато карам ски, ловувам или... четири години танцувах аржентинско танго. Накртко, много от нас имат гласче зад кадър, което не спира да им говори, да критикува, да задава въпроси. Почивам си, когато успея да го накарам да замълчи. Тишината е добър източник на енергия. Нали знаеш притчата за будисткия монах, който опитвал да медитира веднъж дневно, освен когато е зает. Тогава го правел по два пъти.

Ловувате ли наистина?

Да, за птици. И винаги ги ям. Чувствам се добре да изям животно, което сам съм отстрелял, вместо да си купя от супермаркета и друг да е свършил мръсната работа. Мисля, че е хубаво да имаме представа как храната пристига на масата и в чинията ни, по-здравословно е. Доматите, които сам отглеждаш, са много по-вкусни от тези в супермаркета. Още е по-хубаво е и децата ни да участват в това. Храненето е важно за усещането ни за щастие. В книгата ми говоря за Франция, защото французите обядват дълго, ценят добре приготвената храна, хубавото вино, осъзнават храненето и като социална активност, превръщат го в ритуал, без да преяждат.