Майк Викинг - Индиана Джоунс на усмивките
Изпълнителният директор на Института за изследване на щастието е 40-годишен усмихнат датчанин, чиято фамилия и на родния му език също означава „викинг“
Лилия Илиева 28 June 2018
Майк е завършил бизнес и политически науки, работил е в Министерството на външните работи в Дания. Ловец, танцува аржентинско танго, обича да вечеря на свещи. Първата му книга „Малък наръчник по хюга“ две години след появата си е преведена на 40 езика. Датската философия за уюта „хюга“ е световна мода. Майк Викинг беше в България за представянето на второто си заглавие „Малък наръчник на люка“. „Люка“ е датската дума за щастие и новият „Малък наръчник“ разказва как постъпват хората в различните държави, за да повлияят положително върху собствения си живот и благосъстоянието на другите. Заради изследванията му в тази област го наричат още Индиана Джоунс на усмивките.
Книгите ви са посветени на философията на щастието, на ежедневните ритуали, които го създават. Едни телевизионни новини стигат обаче човек да се настрои в обратната посока.
Така е. Според таблиците за индекса на щастието, например най-нещастният ден в САЩ през 2016 г. е 9 ноември, когато Доналд Тръмп е избран за президент. Много хора и в Европа изпитаха голям стрес. Новините ни влияят. Ако гледа само тях, човек ще си помисли, че светът върви в грешна посока. Но има и добри новини, и емисии, завършващи с хубави послания. Според Световния доклад за щастието например, базиран на социологически изследвания, България е една от трите държави с най-голям напредък през последните 10 години.
Според психологията човек е предразположен да чува дадена информация. Ако се страхува да лети със самолет, се впечатлява от самолетните катастрофи. А статистически този транспорт е по-сигурен от автомобилния. Затова, ако съм притеснен, ще погледна статистиките, ще се запитам доколко нещото би могло да повлияе качеството ми на живот и ще има значение за мен след време. Като се отделиш от ситуацията и се успокоиш, много неща от дистанция на времето губят значение и сила.
Вие сте основател на Института за изследване на щастието в Копенхаген. Как се случи това?
Мой много близък колега и ментор и майка ми починаха, когато бяха на 49 г. Осъзнах, че ако ми остава да живея колкото тях, тогава бях на 33, имам още около 15 години да създам нещо, с което да се чувствам вдъхновен и зареден. В същото време, през 2011 г., по новините съобщаваха, че ООН приема резолюция за щастието, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие започна да използва удовлетворението от живота като един от показателите за социален напредък. Усетих, че нещата в тази област се раздвижват. И макар че беше започнала икономическата криза и беше риск, напуснах директорския си пост в мозъчния тръст Monday Morning и на един кофти лаптоп започнах да правя това, което смятах за хубава идея. След шест месеца поканих сътрудници и си поставихме за задача да отговорим на 3 въпроса: 1. Как бихме могли да измерим щастието?, 2. Защо някои хора са по-щастливи от други? 3. Как бихме могли да повишим качеството на живота?
А вас какво ви прави щастлив?
Всичко, което повлиява и щастието на другите хора – имам интересна работа, в която мога да се разгърна. Щастлив съм, когато имам здравословни връзки със семейството ми и приятелите ми, когато моите близки са здрави и са добре. Важно е и да съм свободен да мога да избера живота, който искам да живея. Да имам възможност да задоволявам основните си нужди. Колкото по-задълбочено навлизаш в проучванията и изследванията на щастието, виждаш колко много си приличат хората. Всички са нещастни, ако децата им са болни или ако загубят работата, която обичат и са по-щастливи, ако имат хубава връзка.