Как изглежда домът ти – имаш ли ателие в него?

Не, аз не работя вкъщи, защото се получава една психоза. Не можеш да се отделиш от работата. Винаги отиваш да драснеш по нещо върху нея. И изкуството страда, и ти. Има хора, при които това работи, но за мен тези две пространства трябва да бъдат разделени. Иначе живея на първия етаж в жилищна сграда и имам двор, в който за съжаление излизаме да вечеряме един или два пъти в годината. Аз работя до късно, защото клиентите идват в ателието след работа, което е след 19 часа. През деня рисувам. И като се прибера, вкъщи не готвим. Вечеряме винаги навън.

фрагмент от монета 10 златни шекела

Тя не ми е муза. Парите са ми муза. Ха-ха-ха-ха! Шегувам се. Тя може да ми е безпристрастен арбитър за някои неща, които правя като художник. Жена ми живееше в близост до мое предишно ателие и така се запознахме. Тя завърши английска литература, но е трудно да се изкарват пари с такова образование. Така че завърши право и е корпоративен адвокат. Не че сега е щастлива, но това е.

Като говорим за пари, колко носиш в момента в себе си?

10 000 долара – бръква в чантата си и вади от предния джоб пачка долари, увити в бял лист хартия.

Защо са ти толкова много пари?

(Смее се.) Ами защо?! – отговаря уклончиво и замълчава.

Да имаш за закуска?

(Смее се.)

Коя беше първата картина, която продаде в Щатите?

Не помня, а и не мисля, че това, което занесох, би могло да бъде реално легитимни картини от сегашна гледна точка, но... бяха хубави. Аз не заминах за Щатите с идеята да оставам. По-скоро отидох да опитам какво ще се случи. И докато Америка беше все още рехав пазар, картините ми, които тук да са стрували по 500 долара, в Америка ги продавах по 3500 долара. Ха-ха-ха!

Дали не си поомекнал с времето за разлика от епохата на XXL, когато бяхте нахални, млади, дори надменни на моменти?

Това е точно така. Такива бяха времената. Продължават да пишат за мен като за провокатор и подпалвач. Което дразни мнозина, защото те очакват човек да не се променя. Графити и пърформанси все още се правят, но това за мен беше средство за изразяване през 80-те години. Аз съм подпалвач и провокатор, решавам да работя чрез пазара, затова рисувам образите на банкнотите. В България старата номенклатура – а те всички се правят на възвишени по телевизията – още контролира всичко. Не подкрепят съвременното изкуство. Гонят хората от страната. Ето в Квадрат 500 може да отиде всеки и да види как картините са до 1989 г.

А какво ти е приятно да си спомняш от времето преди да заминеш?

Изпитвам известна носталгия към безгрижието ни, когато бяхме на 20. Живеехме безметежно и ми се струва, че така е било постоянно. И това ми липсва, защото в Щатите се работи много. Постигат се някакви неща, но точно това безгрижие, удоволствието да не ти пука... вече го няма. Започнахме да губим и човешкия контакт за сметка на онлайн общуването. Аз обвинявам и интернет, и телефоните за това.

Имало ли е момент, в който си искал да поемеш в друга посока, да се занимаваш с друго?

За съжаление други умения нямам, дори книжка за кола нямам. Много непрактично. Пробвал съм се като дизайнер, обаче никой няма да ме наеме на работа за постоянно, защото съм недисциплиниран. Освен рисуването не ми е интересно да правя друго.

Липсва ли ти нещо?

Много работи, но най-вече свободно време, за да мога изцяло да се радвам на живота. Пак колкото и банално да звучи, животът в Ню Йорк е само бачкане и това е стресиращо. Та ако имам повече лично време, ще съм по-щастлив. Но това е сделката, която съм приел.