С богато историческо наследство и слава на чудесен летен курорт, морската перла на нашите съседи примамва туристи през всички сезони. През зимните и пролетните месеци Констанца също е красива и ласкава, защото дори да навали сняг, той се топи бързо, а и рядко духат силни студени морски ветрове. През лятото пък градът е посещаван от търсачите на морски плажове и слънчев загар. Плажната ивица не е голяма, но пък морето е плитко до 30-40 метра навътре, така че е идеално за семейства с малки деца. Недалече на север е курортът Мамая, където летовниците могат да се насладят на много по-дълга пясъчна ивица, ако тази в Констанца не им е по мярката.

Констанца не е курорт в обичайния смисъл на думата, макар че се намира на брега на Черно море. Това е жив, динамичен град, с пристанище голямо колкото варненското и бургаското взети заедно. Интересен е с разнообразните си архитектурни и декоративни стилове, съчетаващи наследство от гърци, римляни, османлии, европейска култура и местни традиции. В града ще видите и православни храмове, и католически, и висока джамия.

Един ден не стига, за да разгледа човек всички забележителности на града, като освен на архитектурата на сградите и на историческото наследство, съхранено в музеите – етнографския, морския, на флота или в художествената галерия, човек може да се полюбува и на разнообразни черноморски и други представители на морския свят в прекрасния Аквариум. Малко по-отдалечен е Делфинариумът, но е приятно да го посетите, ако имате слабост към играта и чувствителността на умните морски бозайници.

В Констанца има хотели за всеки вкус и джоб, дори тризвездните са чисти и много приятни. Местните уютни ресторантчета пък ще ви нагостят с румънска, средиземноморска и европейска кухня. Но както казват “Когато си в Рим, прави като римляните“, затова най-добре е да заложите на местните специалитети. Може дори да ви се прииска да запишете рецептите, за да си ги приготвяте у дома. Сред тях са емблематичната мамалига, наподобяваща италианската полента, мититеи – кюфтенцата от смес агнешко, телешко и свинско с ароматни подправки и специфичната баница със сирене и стафиди. Румънската кухня заимства от европейската, но има и много разработки на гръцки и турски ястия като мусака, сармички, плакии. Може да си поръчате от местната сливова, звучно наричана „цуйка“ и да опитате разнообразието от местни вина.

Безспорно най-интересното място в Констанца е казиното. То е своеобразна емблема на лукса и отмерва славните времена на европейската аристокрация, която е идвала да поиграе хазарт или да танцува във великолепните бални зали. Макар запустяло и в недобро състояние днес, архитектурата и внушението на сградата поразяват окото и сетивата. Историята на казиното започва през 1880 г. То е една от първите сгради, построени в Констанца, след като Румъния обявява независимост, като по това време се нарича Казин или Курсаал. Румънският архитект, който направил проект и планове за строеж, бил отхвърлен и заменен с бляскавия френски архитект Даниел Ренар. Неговото виждане е за монументална сграда, пищна и разточителна със смесени декоративни елементи, но концептуално издържана в стил „Ар нуво“. Отваря врати през 1910 г. Казиното се превръща в архитектурно бижу и много представители на европейската аристокрация и елит предпочитат да идват тук вместо на Лазурния бряг. Освен страсти в игралната зала, много романтични истории се разпалват под кристалните полилеи в балните зали. Сградата е толкова харесвана от богатите и известните, че скоро нейно копие отваря врати в Монте Карло.

За съжаление поддръжката й във времената на световните войни е трудна. През Втората световна война казиното е преустроено в болница. Бомбардирано е нееднократно, но впоследствие архитектът Ренар поема грижата за възстановяването му. След идването на комунистическия режим на власт в него се провеждат партийни конгреси и пленуми, а впоследствие играе ролята и на соцресторант. Правят се опити за възстановяване на блясъка на емблематичната постройка, но те не довеждат до успех.

Сега човек може да се разходи около величествената, но призрачна и навяваща смесени чувства сграда. Гледката от терасата към морската шир е омагьосваща и може да бъде съзерцавана с часове. Ако влезете в залите пък, макар под следите на безжалостната разруха, ще усетите чрез сърцето си красотата на архитектурата, разкоша на декоративните стилове и автентичния блясък на отминали времена.