Откъс от книгата на Георги Мамалев „Усмихни се, човече!“, ИК „Книгомания“

Из „Весели и поучителни истории с Георги Парцалев”
Както споменах вече, снимахме „Тринайсетата годеница на принца“ (1986) в Германия, и то в замъци в Кемниц. През 80-те градът се падаше в „нашата“ част – ГДР, и се казваше Карлмарксщат.
Аз играех принц и затова ми направиха няколко портрета. Единият от тях беше двуметров, на него ме изобразиха с меч в ръката и с кон наблизо. Ще трябва да го потърся в Киноцентъра, дано да го пазят. Мисля да го сложа в Народния театър на стената срещу вратата на асансьора.
Боряна Пунчева ми беше годеница във филма, по-късно тя стана режисьор на телевизионното шоу „Клуб НЛО“ и правеше много хубави клипове на песните ни, чудесни предавания. Зрителите още се забавляват, когато ги повтарят.
Част от актьорите, ангажирани за филма, спяхме в стария хотел на Кемниц, открит през 1936 година – импозантен, с дебели каменни стени. Останалите бяха отседнали в нова сграда, типово строителство, имаше ги във всеки окръжен град и у нас. Бате Георги Парцалев, с когото се познавахме добре покрай участията ни в концерти, турнета, филми, телевизионен театър и предаванията в БНР, нямаше късмет с настаняването.

В „Тринайсетата годеница на принца“ той играеше баща ми – краля, и понякога идваше да ни навести в стария хотел. Един ден Парцалев пак дойде и ни завари да си говорим във фоайето – аз, Велко Кънев, Иван Григоров и Павката Поппандов. Поинтересува се как сме и продължи:
– В моя хотел не е особено интересно. Един от организаторите донесъл от България щайга домати и сега всички са се събрали да ядат. Викнаха и мен: „Другарю Парцалев, елате!“. Как не! Ще седна аз да ям домати! Вие защо не бяхте на моя рожден ден?
Седмица преди това той беше станал на 60. Обяснихме му, че по това време сме били на снимки и затова не сме могли да го уважим.
– Ааа, добре, значи ще трябва да почерпя!
Бате Жоро умираше да гощава другите и се обиждаше, ако някой поиска да плати сметката. Беше известен в това отношение – много ларж, готин човек.
Вечерта наистина седнахме на неговата трапеза, а на другия ден продължихме да снимаме. Изведнъж видях Парцалев да сърба бульонче от тези, които се приготвят с вряла вода.
– Бате Жоро, ти нещо на диета ли си?
– Ами, диета. Нали почерпих и отидоха командировъчните, та сега гледам по-лекичко да минавам.
А ние четиримата смятахме, че той, като е Парцалев, са му дали повече и няма проблем да плаща сметките. Сега какво да направим?!
Помислихме си, че ако просто съберем пари и му ги дадем, бате Жоро ще ни вдигне огромен скандал. Дали да не помолим друг човек да му ги предаде? Но кой? Решихме, че ни трябва помощта на режисьорката Иванка Гръбчева – ще съберем пари, двамата с директора на продукцията хер Вайс ще извикат Парцалев и ще му кажат, че му отпускат допълнителни командировъчни. Ваня обаче каза:
– Вие пък като че ли имате много пари…
Не знам какво говориха с хер Вайс, но след няколко дни бате Жоро цъфна пред нашия хотел.
– Получихте ли вторите командировъчни? Какво правите, къде са останалите?
Казах му, че чакам разговор с България, и се скрих в стаята. Другите също си намериха оправдания – кой болен, кой има нещо да върши, кой се забързал за среща с приятели. Парцалев се разочарова.
– Еее, ми нищо не става от вас! Тъкмо дойдох да почерпя! Ще ви дадат и на вас допълнителни командировъчни, да знаете, но започнаха от по-известните.
Велик!