В лежерен следобед Лили Иванова отваря вратата на дома си за екипа на EVA. Това е първата ни среща. Посреща ни в бял клин и суичър, почти без грим, но с изящен маникюр и прическа, превърнала се в нейна запазена марка. Изглежда крехка, а за кожата на лицето й могат да завидят много жени. Домът й е целият бял, блестящ от чистота, изрядно подреден. Редът е втората й природа. Когато влизаме в хола, сред картините, които покриват стените, разпознаваме обложката на новия й албум – портретът на певицата от художника Васил Горанов. За да бъде отдадено уважение на картината му, през юни миналата година албумът излезе на пазара без име. В него са включени осем нови песни и три – с нови аранжименти. 

Желязната лейди

Сядаме на маса срещу голяма тераса, чиито прозорци са потънали в зеленина, с великолепна гледка към Витоша и покривите на София. Уличните лампи светват като по нечия тиха заповед. На масата има кутия с бонбони. Лили е гостоприемна и мила, приготвя ни кафе. Шегува се, смее се. На моменти в гласа й се прокрадват детски нотки, в други – желязна категоричност, в трети – деликатност и уязвимост. Признава, че е склонна да бъде много доверчива, но животът й я е научил да се пази от всичко. Една дума или секунда невнимание на събеседника й може да я провокира да издигне стена. Прави го възпитано, но категорично. Такава е. Не обича да спори. Ако човекът отсреща не я чуе, тя отрязва пътя към себе си. Цени другите да имат мнение и да го изказват. Още повече държи на собствената си преценка. За нещата, които я дразнят, си е изработила защитна философия – задържа вниманието си върху тях за не повече от две минути, водена от принципа: Назад има само поука. Всичко e напред.

В живота й има правила и ред, а Лили – воля да ги спазва. Не обича да я съжаляват за това, защото за нея то не е лишение, а осъзнат избор и естествен начин на живот в името на сцената. Част от този ред е фактът, че спи най-малко девет часа. Започва деня с гореща вода, пие кафе с половин чаена лъжичка кокосово масло. Само преди концерт или репетиция си позволява второ. Два-три часа след събуждане изяжда едно киви или пие фреш от портокал. И след това се старае да хапва по малко на всеки два часа, за да поддържа метаболизма си.
По време на концерт трябва да е леко гладна. На въпроса защо, отговаря: „100 грама ако кача, имам чувството, че нямам енергия“. И веднага допълва: „А след концерт веднага съм готова за втори.“ Вярваме й, защото след седем часа снимки Лили си тръгва най-енергична от всички.

Моторът на всичко

Това, което има най-голям смисъл за нея, е музиката. Истината е, че за да я усетиш напълно, за да се докоснеш до Лили в пълния й мащаб, да се разтвориш в таланта й, да останеш безмълвен пред прецизността й, трябва да отидеш на неин концерт. Да се потопиш в съвършенството на мига, в който сцената се облива в мека светлина, прекрасно изработената и изпълнена музика се слива хармонично със стойностните текстове, които оживяват от добилия с времето още повече дълбочина и красота глас на Лили. Там времето спира, всичко се чисти от излишното и се пълни със стойност и смисъл. Малката й фигурка се движи с енергията на осемнайсетгодишна на сцената. Ръцете й галят с жест публиката.