Лили Иванова: Назад има само поука. Всичко e напред

Лилия Илиева 24 April 2018

Снимка: Тихомир Рачев, артдиректор Биляна Савова, стилист Кристина Симидчийска

 

Лили участва във всеки етап от изработването, изпълнението и представянето на своята музика. Обсъжда текстовете на песните с текстописците и им дава насока, музиката – с композиторите. Грижи се да поръчва нови аранжименти и е винаги информирана и в крак с това, което се случва на световната музикална сцена. Има нужда от динамика, от нови неща, от промени. Вниманието й може да отлети за секунди в друга посока, ако насреща няма нещо стойностно, което да го задържи, или нещо интересно, което да я провокира. Изпълнена е с огромно търпение за хората, с които работи. Факт е, че работи с най-добрите професионалисти, но има и нещо друго, на което държи: „Това, което ме интересува, е имаш ли ти качества човешки. Добродетели. Ако нямаш, пет пари не струваш.“

Питам я как се възстановява след концерт. „Не е кой знае каква трагедия! – отговаря накратко. – Хайде сега. Да се правя на „ах, колко съм изтощена“. Няма такова нещо! Разберете – аз не съм глезла! Приемам нещата каквито са. Хубави-лоши, трябва да ги приема, защото няма друг. Сама съм!

Магията, която създава на сцената от десетки години, със сигурност е плод и на тази й взискателност към себе си и към всички и всичко наоколо.

Звездни мигове

Двата й най-звездни и напрегнати концерта до момента са били в зала Олимпия в Париж и в Арена Армеец. Да пее на сцената на Олимпия й било мечта. Осъществила се благодарение на подкрепата на Стефан Зашев. „Неописуемо е чувството, което изпитах, когато излязох на сцената и публиката стана на крака. Два часа хората останаха прави. Беше невероятно да гледам това развълнувано море. На финала излязох пред завесата. В Олимпия я спускат точно след два часа и не я вдигат повече. Там правилата са железни. Направиха изключение за мен и ми разрешиха да се поклоня отпред. Не можеха да укротят публиката. Тогава Иля Резник – един от най-големите поети в Русия, който ми е писал текстове, ми поднесе цветя.“
А в гримьорната й, освен подготвените специално за нея плодове, шоколад, мед, минерална вода и фрешове, я очаквала и огромна кошница от кмета на Париж.

За да й дадат разрешение да пее на легендарната сцена, са я проучвали две години, споделя Лили. Одобрили я, след като пратили френски композитор на неин концерт и въпреки че не разбирал български, й признал, че след втората песен е забравил на какъв език се пее.

Всички, които са я слушали на живо, знаят какво има предвид. Фотографът Иво Хаджимишев разказва за концерт от нейно турне в бившия Съветски съюз, на което пътували заедно, и освен аплаузите, след всяка песен се чувал допълнителен шум. На финала на концерта станало ясно, че наблизо има затвор. Затворниците в него чували музиката и удряли с налъмите си по решетките, за да я аплодират по свой начин.

Лили е пяла и на живо пред затворници по времето на социализма. Дори въпреки охраната влязла между публиката. „Музиката може да повлияе на всеки човек – обяснява, – защото всеки се нуждае от любов. И престъпникът също“.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР