Кашер:  принцип в живота на евреите, простичко казано, кашерното е чисто. От храната до телефоните, защото, да, има кашерни мобилни телефони, които автоматично изключвали на шабат. Така и не разбрах дали не е виц. Основен принцип при готвенето е да не се смесват мляко и месо. В съд, в който е имало млечен продукт, не може да сготвиш месо. Кашерни са само преживните чифтокопитни бозайници: говеда, овце, кози. Жирафите също. Птиците без хищните и блатните. От рибите само онези с перки и люспи. Обяснения, рецепти и списък на готови кашерни храни и напитки – кока-кола и уискито Jameson са сред тях – може да намерите в чудесната малка книжка „Кашер – храна за здраве и дух“ на Анастасия Леви (ИК „Милениум“)

Храната в Израел не е евтина. Всъщност нищо не е евтино. Кафето в най-обикновено телавивско кафене струва 15 шекела (1 долар=4 шекела). А като стъпиш в стария град на Йерусалим, цените стават библейски. Светият мърчандайзинг е в разгара си в храмовете, свързани с живота на Исус. В църквата „Рождество Христово“ във Витлеем раздаваха листчета, на които да напишеш имената на близки – за здраве. Едно листче струваше 3 долара, две – 5 долара и т.н.

Докосването до най-големите светини на християнския свят не е занимание за слабохарактерни хора. Преди посещението в „Рождество Христово“ във Витлеем групата ни стана рано, за да сме първи на опашката. Бяхме. След нас чинно се наредиха немци и поляци – полски поклонници по Светите земи има много, от пеещия вид, обикновено комплектовани с монахини или свещеник. Бяхме предупредени да стоим компактно пред входа към мястото, където са били яслите на Христос, и да не допускаме чужди елементи да се пререждат. По едно време в църквата настана смут. Изпреварвайки всички останали, откъм десния ни фланг се появиха руснаци. С мощна атака се опитваха да влязат първи. Немците си мълчат – все пак си представете какво е да си немец в Израел, пререждан от руснаци! Поляците пеят и гледат набожно. Но ние бяхме стоманени. Стегнахме редиците и не допуснахме пробив. Палестински полицай – понеже Витлеем е част от палестинската автономия – назначен специално да въдворява ред в храма Господен, се опитваше да накара руснаците да застанат най-отзад на опашката, където им беше мястото. Последното, което чухме преди да слезем към яслите Христови, беше мощният глас на една рускиня, която питаше полицая: „А вы тут кто?!“ Подобно беше положението на голямата опашка пред самия Божи гроб, мястото, откъдето на Великден се появява свещеният огън, разнасян след това по всички православни страни. Отново бяхме обкръжени от руснаци, но ние се подредихме тяло в тяло, окуражавани от Ирит. Чуваха се подвиквания: внимавай, мъжът и жената с кърпата (рускините бяха с покрити глави, което ги правеше лесно различими) ще те изпреварят на завоя, препречи им пътя. Минахме опашката само за 40 минути, нищо време, без припаднали и други загуби. В най-свещеното място за християните пускаха на партиди от по 4-5 човека и не ти даваха да се застояваш. Аз дотолкова се притесних, че успях да падна ничком и да целуна светинята за рекордно кратко време. Във всеки случай на излизане свещеникът, който надзираваше пропускателния режим и изглеждаше строг като архангелите Гавраил и Михаил, взети заедно, ме похвали за експедитивността. Мисля, че това автоматично ми опрости един до два по-леки гряха.

Колин Таброн, един суховат британец, посещава Царицата на градовете през 60-те. В книгата си „От Йерусалим“, издадена на български от „Вакон“, той цитира древен мъдрец: „Десет мерки красота били спуснати върху земята. Девет били дадени на Йерусалим, а останалият свят си разделил десетата.“ Има нещо невъобразимо вълнуващо в този град, в който постоянно чуваш – тук е бил Давид, тук Христос се е подпрял, носейки кръста, тук кръстоносците са построили болница, тук Мохамед се е възнесъл към небето... тук Мадона идва в школата по кабала. Толкова сълзи са се пролели за този град, толкова кръв е попила в каменистата му земя, толкова междурелигиозна омраза тлее и досега! Толкова бяла е светлината му заради сградите, които по закон се строят само от местния пясъчник, толкова синьо е небето му, от което от април до октомври дъжд не вали, толкова шумни са улиците му, в които се е изсипал светът, толкова голяма е яростта му да живее въпреки всичко и да е най-великият град! Градът с девет мерки красота от десет възможни. Град, който не оставя безразлични.