Обичам Боровец. Именно тук с дългите преходи през лятото и откраднатото време за делнични ски през зимата намирам покой и се зареждам. Не пропускам всяка възможност да избягам от София и подминавайки първите борове по пътя след Самоков, да попадна в уникалния климат, където за метри, освен температурата, и въздухът става различен. Сякаш свалям раницата с насъбралите се проблеми и слагам тази за маршрутите, които ми дават спокойствие и баланс.

Връзката ми с Боровец е дълга. Незабравими са зимните ваканции, прекарани тук, първото спускане на пистата Червено знаме (погледната отгоре, изглеждаше страшно), търсенето на откачената дървена ска с кандахари, изчезнала в гората след поредното падане. По това време дворецът Ситняково (бивша ловна хижа на цар Фердинанд) беше почивна станция на писателите и заради професията на моя баща отсядахме в нея всяка зима. Вечерите в тронната зала, мирисът на дърва от кахлените камини, с които се топлехме, коридорите, пълни с ловни трофеи, и многото сняг, който ни затрупваше всяка вечер, бяха част от това, което ме караше да мечтая през дългото лято как ще се върна отново тук през зимата.

Ако мога да кажа, че има курорт със синя кръв, то това е именно Боровец. Създаден като лятна ловна резиденция на цар Фердинанд, 120-годишният курорт се развива като международен ски център през 70-те и 80-те години на миналия век. Немалки в тази посока са усилията на местната ски легенда – родения в Самоков най-добър български скиор Петър Попангелов, и на баща му. Курортът е проектиран и изграден по модел на френския алпийски курорт Les Arcs. И докато допреди няколко години тук някак си всичко беше по старому, като хвърлените пържола и кюфте на скарата бяха върхът на кулинарията, сега Боровец се пробужда и бързо наваксва закъснението, за да се превърне в световен ски курорт.

Началото е поставено с инвестицията на БТ Колекшън в реконструкция на символа на курорта – хотел „Рила“. Новата визия, решена в модерен алпийски стил, дава тон за промени в целия център на курорта. Далновидността на инвеститорите си проличава с опита да променят и кулинарната карта, налагайки нови вкусове. Стратегическо е отдаването на емблематичния ресторант на Бороспорт „Мечката“ на доказания вече бранд на ресторанти „Виктория“. Същото се случва и с „Финална къща“, сега преименувана, и на Terrace Lounge – емблематичната тераса на хотел „Рила“, бързо превърнала се в любимо място за апре-ски и партита. Доверяването на млади амбициозни наематели, доказали се като лидери на доверие пред софийската публика с техни успешни проекти по Черноморието, е добра формула. Именно на терасата с изумителна гледка към пистите можем да видим най-цветната публика, както и познати физиономии от софийския нощен живот, да хапват бургер с пушено телешко или наденица с печено зеле. Всичко това само по себе си превръща Боровец в ново модерно място.

Изключително предизвикателство е новият а-ла-карт ресторант „Самокови“ в хотел „Рила“. Амбицията на собствениците е да създадат гурме ресторант по всички правила. Шеф Веселин Кaлев трупа опит над десет години в мишлензвездни ресторанти в чужбина. Приема поканата на собствениците с амбиция да промени целия кулинарен облик на курорта. Менюто е изцяло вдъхновено от сезона и базирано на продукти от местни производители. Глиганът с кореноплодни зеленчуци е преживяване и би задоволил и най-претенциозния вкус.