Доктор Димитър Тенчев е сред водещите и най-авторитетни психотерапевти в България. Въвежда преживелищните методи на терапия в страната, които стават фундаментални инструменти в дългогодишната му практика в областта на трансперсоналната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията. Води семинари по InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на личността, индивидуалната свобода и себепознанието като път за промяна

„Дао на късмета“ е книгата, която бих подарила на всичките си приятели. В нея авторът Дайки Ивабучи с източна лекота и чувство за хумор ни посвещава в ноу-хау на късмета, това неподлежащо на дефиниция чудо, което всеки иска за себе си, но малцина са неговите избраници. Книгата е повод да поговорим за късмета с д-р Димитър Тенчев, който е не само неин издател, но и късметлия да води поведенчески семинари, да работи като хипнотерапевт в основания от самия него център за личностно развитие InSighting, чието лого е „Бъди разЛичност!“

Д-р Тенчев, какво си мислите, като чуете, че някой се представя като Късметски или Късметлийски?

Нищо. За мен това е просто едно странно име. Като ученици четяхме телефонния указател – имаше човек с името Вълчо Китайски. Кой знае етимологията на имената откъде идва? Но не мисля, че някой с фамилия Късметски има късмет. За мен това е състояние на съзнанието.

Почти всички. Няма да са при мен, ако е обратното. Но те не разбират, че нямат късмет, казват, че имат проблем. За мен голяма част от проблема е липсата на късмет. Но тук не говорим за късмета като за случайност, която те навестява, а като за фактор, който се проявява при определена настройка на съзнанието ни. Така че нямам късмет означава погрешна настройка на собственото ни подсъзнание. За мен съзнанието може както да привлича, така и да отблъсква късмета.

Късметът само при подготвените ли идва?

Някои се раждат с късмет. Тяхната настройка е такава. Аз лично смятам, че човек се ражда с характера си. Естествено, външната среда носи някакъв отпечатък и формира в хода на социализацията. Но характерът е много устойчив конструкт, както и самото устройство на съзнанието. Всички имаме познати и приятели, на които просто им върви във всичко. Родени са така. Други трябва да полагат усилия, някакъв стремеж в тази посока, промяна отвътре. Истинските късметлии се раждат такива.

Тоест да не разчитаме, че правейки някакви заклинания, ще привлечем късмета?

Книгата на Дайки Ивабучи е написана така, че да ни настрои към късмета. В нея се казва, че ако разчиташ на късмета, той не идва при теб. Тоест трябва да проявим съответния стремеж, но с изричното уточнение, че човешкият характер и съзнание са много тежък конструкт и бавно се променят. Иначе познавам хора, които тотално промениха настройката си и животът им се промени. С всички преживелищни практики, които са правили, това се е случило. Но късметът е странен фактор, който не може да се дефинира.

Не се ли отъждествява късметът с успеха?

Не. Късметът и успехът нямат нищо общо. Успехът е функция на външната среда, късметът – вътрешно състояние на духа. Успехът е как другите ни възприемат и как ни признават, как се вместваме в социалната структура и вървим според нейния ред. Доколко ни се нареждат външните неща. Докато късметът е състояние на духа, носи радост, лекота, лежерност. Кара те да си пич. И няма нищо общо с външния успех. Една глава има в книгата, в която се казва, че успехът идва при успелите, а късметът – при хората, които са хора на късмета. Има огромна разлика. Познавам много хора, които влизат в рамките на определението за успял, но са с депресии, тревожности, не знаят какво да правят с живота си. Нямат лекотата на духа и радостта в душата, която късметът носи.

Трябва ли човек да се харесва, за да го хареса и късметът?

Трябва да е в мир със себе си. Ако става дума за онзи насилствен начин да се харесаш, казвайки си пред огледалото, че много се харесваш ала позитивното мислене – не. Защото се получава един фалшив ментален конструкт, който е много паянтов и бързо ще рухне. Но ако се чувстваш добре със себе си, ако външните обстоятелства не могат да те бутнат, ако изпитваш ведрост, широта, лекота на съзнанието, това значи, че наистина си окей със себе си. Точно при такива хора идва късметът. Забелязал съм, че спохожда хора, които излъчват лекота и фриволност. Но не е ментален конструкт, а вътрешно състояние на приемане. Най-вече на себе си. Затова и често късметът се разминава с успеха. Успехът ни прави френетични, невротични, стресови, вкарва ни в коловоз, в който ставаме негови заложници. Докато късметът ни вади от този коловоз, от рутината, прави ни нестандартни, различни. Късметът може да случва неща, които определяме като вървеж в живота. Често обаче се разминава с нашите желания. Така че той е не това какво ти се случва, а как ти се чувстваш спрямо случката.