Матю Хъси работи любовен гуру, нещо като Наталия Кобилкина, но с по-заможни клиенти, сред които Ева Лонгория и Кристина Агилера. Ева Лонгория го нарича директно гений, а книгата му “(С)хвани го, ако можеш” обявява за необходим наръчник за всеки, който търси любовта. Ако бях злопаметна, щях да си спомня, че Ева Лонгория имаше доста неуспешни връзки, но може би те са отпреди срещата й с Матю Хъси, така че просто отварям книгата с желанието да науча как функционира мъжкият мозък и да си отговоря на въпросите, “които всяка жена си задава”. 

Абстрахирам се от факта, че от доста време живея с трима мъже – мъж, син и син, и влизам в ролята на Ева&Кристина, които имат огромно желание да открият перфектния партньор. Най-напред Матю ме поучава да хвърля мрежата си нашироко и да се срещам с повече мъже. Колко повече да са? 200 годишно, уточнява гуруто. Това прави четирима мъже седмично. Чудя се коя ли жена би могла да издържи на подобно натоварване и дали може да го прави и да продължи да работи. Защото, съглесете се, срещите изискват логистика – уговорка, определяне на място, време, поръчване, ако сте в ресторант, след това кой да плати сметката, после ясна стратегия как да му биеш шута, ако човекът не е читав. И най-вече – трябва да намериш 200 мъже, с които да се запознаеш.

Тук Матю отново идва на помощ. Заговори някого, който чете книга, напътства ме той. Хм, това е лесно. Виждам например, че някой чете “Под игото” пред Народния (ако не ме лъже паметта, това е една от най-любимите книги на българите, т.е. логично погледнато, ако видя българин да чете книга, най-вероятно тя ще е “Под игото”). Елегантно се приближавам и питам човека какво мисли за главата “Пак у Маркови”. Самата аз споделям впечатленията си от книгата и моля да ми препоръча и други произведения от същия автор. Дори човекът да избяга с писъци, пак съм на сметка, защото това се брои за среща, макар и с очевидно неподходящ мъж.

Матю със своята книга обаче не е избягал, така че продължаваме напред. Следващият му съвет е да не тръгвам от фитнеса, преди да съм провела три разговора. Може и с хора от групата ми по кикбокс. Как да му обясня, че не мога да си тръгна от място, в което не влизам, но Ева заедно с Кристина със сигурност са влизали, влизат и ще влизат, така че това е ОК за тях.

Направи комплимент на трима души, продължава неуморният Матю. Най-добре било да похвалиш шапките и очилата им, защото това дава повод да ги гледаш в лицето. Да видим, да видим. Сезонът на шапките е в разгара си, така че нищо не ми коства да се доближа до някого в метрото (по-надолу в книгата Матю ще каже, че няма такова нещо като перфектно място да срещнеш Идеалния, така че и метрото става) и със сладък глас да му кажа: “Тази шапка е тъкмо за вас. А пък комбинацията с очилата ви е направо неустоима.” Хубавото на ситуацията е, че в метрото въпросният мъж по-трудно ще ми избяга, но опасността от писъци остава. Да не говорим, че може да натисне паник бутона и да спре цялата композиция. Матю вероятно не е взел предвид, че съвременните български мъже като цяло са лесно раними и доста плашливи същества, което пък поставя под въпрос заявеното му желание да ме научи как функционира мъжкият мозък.