Едно от нещата, които двамата са създали, е прекрасната къща в Ковачевица. Купили истински паметник на изкуството - като повечето къщи в селото и тяхната е на повече от 200 години и с уникална архитектура. Трябвало да съчетаят възрожденската й красота със съвременните удобства и да го направят така, че по никакъв начин да не нарушат самобитния й дух. Постигнали го, макар че се наложило да я изградят отново почти от основи, за да поставят нова електрическа инсталация.

Всичко е в стила на традицията. Зидарията е от камък и дърво, покривът е с живописните тикли, подовете са от камък или дърво, от портата първо се влиза в т.нар. сух двор, масивно дървено стълбище отвежда към втория етаж, където е просторният потон с типичните миндерлъци и изглед към покрит с калдъръм двор с каменна чешма и летен кът за веселби. Силва сама е подреждала всеки предмет в къщата си и понеже обича да изпипва нещата до последния детайл и като започне нещо, задължително го свършва докрай и както трябва, интериорът е в абсолютна хармония с автентичната постройка. Електрическите уреди в кухненския кът, издигнат на полуниво от просторната дневна, са скрити зад врати от дърво. Масивни дървени маси в дневната и на потона подканят за чаша вино и сладки разговори. Навсякъде са подредени гърнета, делви, менчета, калайдисани тави, които излъчват особена мека топлина. Между другото, Силва ги събирала 5-6 години, преди да започнат да строят, и тук те намерили мястото си. Запазила традицията и като купила кенарени чаршафи и кърпи, черги, легла с метални табли, тъкани възглавници с характерната за района слънчева комбинация от ярко розово, синьо и жълто, а в двора аранжирала бял и розов здравец, рози и божури.

Единственото съвременно нещо в този дом са приборите и съдовете за храна. Разбира се, всичко това е примесено с личния свят на стопаните. Тук са зокумите на бабата на Силва и част от любимите й картини. Стените са украсени със старинни оръжия от колекцията на съпруга й. Така в къщата от камък и дърво витае и непримиримият македонски дух. Който много отива на шефката на Нова телевизия, призната от ковачевци за "дива македонка". Тя не се обижда, напротив, приема го с гордост. Но най-голямата чест е, че тук са я приели като своя. Макар че не може да идва в селото всяка събота и неделя, Силва поддържа топла връзка по телефона с ковачевските си приятели готова винаги да им помогне, с каквото може. Например като станала кръстница на Естел. Родителите били поканили друга жена, в последния момент се оказало, че тя не може да дойде и... Силва спасила положението. А сега мисли какво ще подари на кръщелницата си догодина, "защото поех отговорност за нея".

Ако има нещо, за което Силва е ненаситна, това е положителната енергия, която получава от приятелите си. Затова макар че в Ковачевица е сред хора, които я обичат, почти винаги, когато идва, води със себе си и близки градски приятели. Тогава на потона, в дневната или в летния кът настъпват неповторимите ковачевски нощи с много вино - червено българско през зимата или вносно бяло през лятото, и дълги разговори до разсъмване. "Обичам работата си, но бих я поставила на трето място след семейството и приятелите", ми казва Силва, преди да се разделим. Звучи декларативно. Но ако видите Силва Зурлева извън служебните рамки, тук, отвъд света, ще се убедите, че това е абсолютна истина.