Той на какво ви научи?

Да си организирам времето.

Естествено ли раждахте или със секцио?

Естествено. По принцип в Щатите не правят секцио, ако няма сериозни медицински причини.

При вас не се яви като такава причина нито възрастта ви, нито това, че ви е за първи път, нито пък, че сте оперирана от рак на гърдата, така ли?

Не. В България има активистки организации, които смятат, че все по-големият брой на ражданията със секцио е свързан с комерсиализация. Но в Щатите майката не може да избира как да роди, това е единствено решение на лекаря, който води раждането.

Току-що завърших нов пърформанс, който показах в Грац, Австрия. Казва се „Златно безгрижие“. Той е коментар на отдалечеността на управляващите класи, а и изобщо на много хора по света, от проблемите на мигрантите и мигрантската криза. В този пърформанс използвах одеялата emergency blanket, с които увиват премръзналите и прегладнели мигранти, слизащи на някой от европейските острови. От тях направих рокли, приличащи на роклята на Иванка Тръмп, в която беше облечена в нощта на издаването на първата забрана за пътуване към Щатите на хора от мюсюлманските страни. Тя написа под снимката си тогава, че е имала прекрасна вечеря със съпруга си, вероятно съвсем спонтанно. И хората веднага добавиха към нейната фотография тази на едно сирийско момиче, загърнато в такова одеяло, и направиха интернет мем от това съвпадение. Аз се вдъхнових от този мем, като в моя пърформанс аз и още две други жени позирахме на фона на фотографии на замръзнали мигранти, в рокли, направени от тези одеяла за спешна помощ. Може би в опит да спасим себе си от собствената ни студенина.

Този проект ще бъде ли видян в Щатите?

Най-малкото ще бъде видян като документация, ако не като живо повторение. Свободата на словото и възможността да се дискутира чрез изкуство е много важен фактор за демократичността на всяко общество, което иска да бъде такова.

Спортувате ли?

Тичам, плувам, от време на време йога. Бих танцувала, но не мога да напасвам графика си с този на студиото.

А какво сънувате?

Различни неща. И често летя насън.

Срещахте ли се с психолог, докато се лекувахте?

Не. По принцип може, но аз нямах нужда. За мен беше важно да взема радикално решение, което няма да ме направи постоянна пациентка в онкологията. В моя случай ракът беше много малък и капсулиран. Нямах разсейки. Не ми предписаха химиотерапия нито преди, нито след операцията. Казаха, че ако не се реша на двойна мастектомия, ще трябва да направят курс лъчетерапия, последвана от хормонална с хапчета, които ще ме доведат до менопауза.

Значи сама взехте решение да ви отрежат и двете гърди.

Да, прекарах в болницата точно два дни. Отначало не ми беше лесно да се приема такава. Беше ми страшно. После ходех на прегледи първо на три, после на шест месеца, а сега – пет години след операцията – веднъж годишно. Отново казвам, че всеки случай е уникален и моето решение не е универсално приложимо. Но това, което ми се струва приложимо към всяка жена с отстранена млечна жлеза, е да не се възстановява гърдата. Това е допълнителен тормоз – и психологически, и физически. Не е нужно да си го причиняваме, ако цялото общество има разбиране за това, че красивото не е задължително едно.

А изкуството има не само манифестираща, а и терапевтична функция. По-голямата част от проблемите си не смятам за абсолютно лични. Много жени могат да имат подобни проблеми и когато ги изкажа чрез изкуството си, давам възможност да говорят за тях, което само по себе си е и автотерапия, и терапия на обществото. Ако изкуството създаде пространство, където да се говори по определена тема, все по-голяма част от обществото ще участва в този разговор – в случая за рака на гърдата и възприемането на женското тяло след операция.

Част от творбите от изложбата на Боряна Росса бяха изложени в залите на Гранд хотел София на 13 ноември по време на благотворителната галавечер на списание EVA в подкрепа на жени с рак на гърдата. А част от сумата от откупуването им Боряна Росса ще дари за каузата на EVA.