Как преживяхте раздялата с гърдите си?

Ами даже се чувствах освободена. Не виждам никакъв смисъл да се депресирам от липсата им. Аз затова и започнах да правя тези пърформанси – с чувство за хумор срещу депресията. Идеалът за женственост, който изисква присъствието на гърди, е конструиран от обществото и това, че ги няма, не би трябвало да довежда до комплекси у тези, които са претърпели мастектомия. Това искам да кажа. Възстановяването на гърдите е доста дълга и не особено приятна процедура, която се случва в болнична среда и изисква да прекараш повече време там. Много жени се подлагат на такива възстановяващи операции, подтиквани от стандартите за красота, които са социално конструирани и не са задължителни за доброто самочувствие. На мен ми се иска тези стандарти за красота да се разширят. По-добре е да се срещате с щастливи и здрави жени, макар и без гърди, отколкото с такива, които мислят, че са грозни и са нещастни от това, и така създават повече причини да са подвластни на болестта, а не да се освободят от нея.

В Щатите ли ви диагностицираха с рак на гърдата?

Да. Не знам доколко би било различно, ако беше в България. Ако сравня количеството стрес и начина, по който хората се справят с него, често той е медикализиран, дават ти хапчета, сравнението едва ли ще е в полза на Щатите. Не ми харесва да прекарвам толкова време в колата си, колкото е необходимо тук, дори отиването до магазина ми коства 20 минути с кола. А в България – пет минути пеша, при което не трябва да купувам продукти за един месец напред, част от които после ще изхвърля, защото са изгнили.

Смятате ли, че стресът е и причината за рака?

Не зная. Нещата никога не са породени само от една-единствена причина. Освен това имам и генетична предразположеност. Но стресът е фактор за много болести.

Тази генетична обремененост подтикваше ли ви да се преглеждате по-често от веднъж в годината?

Не, аз не знаех за нея преди да се разболея. Но след като навърших 40 години, спазвах стриктно стандарта за профилактика.

Как приехте диагнозата?

Започнах да мисля, че трябва да живея пълноценно. Дотогава си представях, че пред себе си имам вечност. Разделих се с тази идея. Както и с идеята за безсмъртието.

Затова ли се осмелихте да родите дете, след като ви отстраниха и двете гърди?

Аз отпреди това исках да имам дете. Даже прегледът, при който ми откриха рак на гърдата, беше свързан с желанието ми да забременея. Е, отложи се с една година.

Не ви ли съветваха да изчакате още или дори да не го правите?

Не, по принцип се смята, че забременяването дори спомага за балансиране на хормоналната среда в организма на жената. В моя случай ме насърчиха.

Как реагира на новата ви визия Олег Мавромати?

Каза, че това е най-доброто произведение на изкуството, което съм направила досега. Срещала съм и доста други жени, които не възстановяват гърдите си. Някои си правят татуировки, други се опитват да мислят за новото си тяло като за по-красиво. Това е вдъхновение за мен. А разликата е, че те не са художнички. Няколко художнички имат произведения, свързани с такава операция. Има и жени, които се занимават с активизъм в поддръжка на невъзстановяването на гърдите с идеята, че техните тела са здрави и красиви такива, каквито са. Докато работих над сутиена с външните силиконови гърди, една жена на около 60 години, приятелка на дизайнерката, която ми помогна да го изработя, също с операция от рак на гърдата, каза „защо не сложиш някакви контейнери с вода и вътре да плуват рибки“. Допълни, че трябва да се смеем, защото ако не го правим, се живее трудно.

Какво се промени в живота ви след операцията?

В началото мислех да се товаря по-малко, но не се получи. Продължавам да се стремя да го постигна – по-малко стрес, повече почивка. Но това идва и с възрастта, все пак са минали 5 години от операцията. Промених натоварването и подреждането на приоритетите си. По друг начин вече чувствам и тялото си.

И все пак правите ли нещо по начин, различен отпреди?

В храненето ми няма промяна, аз и преди, и сега съм вегетарианка. Опитвам се да спя по осем часа в денонощието...

Синът ви пречи ли на тези опити?

Само първите три месеца след раждането, сега се оправи. Спокоен е, добричък, емоционален. На рисунките в САМСИ той плаче, има и такива, на които се смее. С плачещите рисунки исках да обърна внимание върху тази страна на майчинството, която рядко е обект на изкуството – по-конкретно трудните моменти, непрестанното чувство, че не принадлежиш на себе си, че не си си свършила работата както трябва, което всяка майка (а и някои бащи) изпитват.