Пред нас се е ширнало Средиземно море, а отсреща е африканският бряг с град Танжер. Каменна карта указва в коя посока какво точно можеш да видиш. Доста духа, но пък е ясно и различаваме бяло селище на мароканския бряг. За който не е стъпвал в Африка, си е тръпка.

Виещият се път нагоре по скалата предлага красиви гледки към крайбрежието и пристанището. Подминаваме паметна плоча, указваща къде Елизабет II се е поспряла да се възхити на пейзажа при единственото посещение на своите владения. Местните са направили от това туристическа атракция.

Показват ни една от многото пещери, с които е осеяна планината. Някои са просто тунели, използвани предимно като скривалища, военни укрепления през Втората световна. Пещерата „Свети Майкъл“ обаче е красиво осветена с разноцветни светлини и е сцена за концерти и други арт изяви. Обръгнали сме на нашите прекрасни пещери, посетили сме Постойнска яма и е трудно да ни изненадаш, но все пак оценяваме усилията им.

Голямата атракция е отвън, когато излизаме – срещата с

полудивите маймуни

станали емблема на полуострова. Внесени преди години, те са се размножили доста, освен това са диабетно болни, както ни осведомява нашата екскурзоводка. Затова било забранено да ги храниш не просто със сладки неща, а с каквото и да е. Те самите обаче не знаят това и ако не дремят унило, не се пощят, не висят по клоните и не крещят, нахално ровят из безстопанствени и стопанствени чанти и сакове в търсене на нещо сладко. Туристите яростно фотографират всеки техен жест, мимика и движение, като не пропускат да гримасничат, за да ги предизвикат. Абе, маймунски работи...

Долу, по крайбрежието, е по-цивилизовано. Не можеш да се изгубиш, защото главната улица е само една, с ред къси преки. В единия й край – кметството, в другия – площадът. Редят се къщи с балкони от ковано желязо в характерен мюсюлмански стил с други в типичен британски. Не липсват червени телефонни кабинки, въпреки че на улицата, както по цял свят, всеки си говори сам, разбирай с телефон в ръката.

Гибралтар е безмитна зона 

и магазините преливат от козметика и парфюми, алкохол и цигари. Малък полуостровен рай за шопинг маниаците. Основната валута е гибралтарска лира, която важи само на територията на Скалата. Впрочем не е проблем да плащаш и в евро, което и правим, когато избираме слънчева маса за по бира на площада с изглед към Скалата.

Преди да си тръгнем дори разглеждаме „Гибралтар кристал“ – нещо средно между музей, експозиционна зала и преди всичко магазин, от който можеш да си избереш красиви стъкларски произведения, които преди това подробно са ти разказали и показали как се продухват.

Очаква ни отново висене на границата, но това ни най-малко не е досадно заради красивия изглед, който ни заобикаля – извисяващата се скала, а долу – малкият град, заобиколен от Средиземно море и Атлантическия океан. Действително забележително стратегическо местоположение! Май скоро британците няма да си тръгнат оттам.