Спящата Силвестър

Истории от звездната гора - част 2

Ирина Иванова, Лилия Илиева 24 December 2009

Реализация: арт директор Биляна Савова, криейтив директор Георги Манов, стайлинг Василен Милков, Кристина Симидчийска, коса и грим Даниела Аврамова

Снимка: Красимир Андонов

Имало едно време един цар и една царица. Те си имали дъщеря Мария Силвестър, която гледали като писано яйце, защото дълго време мечтали за нея, пък тя все не идвала. Преди да се появи било криза, царят си имал големи главоболия с царството, хазната и народа и нямал много време за гушкане. Когато инфлацията все пак започнала да се укротява, той се поуспокоил и отделил цяла една нощ на царицата, а девет месеца след това се появила и Мария Силвестър. Повикали три много важни орисници да й спретнат подобаващо орисване. Тъкмо първите две си казали репликите, надвесени над детето - да е красива и умна, да танцува добре - и изневиделица се появила една четвърта орисница, която била голяма комплексарка, тъй като никой никъде не я канел, понеже миришела ужасно. А и кой иска каре орисници? Сестрите й пък се сещали за нея кажи-речи само когато им трябвал четвърти за белот. Появила се тя и изкрякала над главата на красивото синеоко бебе: „А аз те орисвам, когато влезеш в пубертета, да се убодеш на стария чекрък на пра-прабаба си – онази шантава царица, дето се правеше на жена от народа – и да те налегне такъв мързел, че да не можеш да станеш и да умреш от мъчителна гладна смърт!” След като  проклела бедното бебе, комплексарката, която честно казано и един белот като хората не можела да играе, побързала да офейка. Тогава се обадила най-малката орисница от добрите, която все още не се била изказала. Приближила се до момиченцето и прошепнала: „Аз не мога да отменя изцяло казаното от сестра ми, тази нещастница проклета, но мога да го променя. Да, ти наистина ще се убодеш на чекръка и ще изпаднеш в непоправим мързел, но няма да умреш от гладна смърт, защото те орисвам преди това да надебелееш толкова много, че да имаш запаси за цели сто години. А после все ще мине някой наблизо и ще те спаси. Предполагам, че медицината тогава вече ще е доста напред с материала!“ И като казала това, орисницата се отдръпнала, а царят и царицата заплакали.

Още на другия ден те заповядали да се изгорят всички чекръци в двореца, а после буквално започнали да угояват дъщеричката си. Тъпчели я с рибено масло, желирани рохки яйца, прясно сурово месо и току-що изпечени хлябове. Мария Силвестър раснала-пораснала, развила се по-бързо от връстничките си и за голям ужас на родителите си влязла в пубертета още на 10 години. Царят и царицата много я глезели, защото им била едничка и с тежка съдба, предвид ориста и килограмите й (към 103 тежала тя все пак!) и й позволявали да прави каквото си иска. Купони, алкохол, екстази – всичко! Само чекръци около нея да няма, всичко друго й било позволено! В чест на 12-ия си рожден ден Мария Силвестър направила бесен купон в замъка. Другите танцували и се забавлявали, а тя, понеже била затлъстяла съвсем вече и никой не й обръщал внимание, решила да се скрие някъде. Обаче всички стаи в замъка й били много скучни, тъй като ги била разглеждала хиляда пъти. Само в една от стаите никога не била влизала, защото стояла от край време заключена. Мария Силвестър решила, че вече е достатъчно голяма, за да види какво има вътре. И нали била по-едричка и доста нервна в момента, теглила един шут на вратата и буквално я откъснала от пантите. А вътре имало само едно нещо. Да, чекрък, а над чекръка – портрет на прабабата-царица, която се правела на народна жена и ходела навсякъде с този чекрък. благодарение на този й популизъм народът много я обичал и във времена на криза било достатъчно царят само да покаже през терасата чекръка пред разбунтувалите се маси и те падали на колене. Мария Силвестър сграбчила чекръка, който в огромните й ръце приличал на странно дървено гребенче и естествено я сполетяло проклятието – убола се. Закапала кръв от пръста й, принцесата усетила как свиреп мързел плъзва по тялото й, отишла до едно легло, проснала се на него. вперила поглед в тавана и не помръднала цели 100 години.

А на 101-ата година покрай обрасналия в бръшлян и магарешки тръни замък минавал един весел принц, тръгнал да разхожда своето малко бяло кученце, порода померанска лисица. Да, принцовете обикновено ходели с оръжия, но този бил... различен. Дори турборазличен. Затова му викали Турбото. Той бил техничар до мозъка на костите си и непрекъснато изобретявал различни неща. За съжаление изпробвал изобретенията си първо върху себе си и всъщност вследствие на това станал турборазличен. Сега изпробвал новосъздадения от самия него апарат, наречен „Втори шанс“. Ако на някой му спре сърцето, той допирал двете метални части на този апарат до гърдите му и пускал ток по кабела. И ако човекът не станел на въглен, оживявал. Турбото току-що бил изпробвал въпросния уред върху себе си и се чувствал по-жив от всякога, макар и леко наелектризиран. Изведнъж кучето започнало да души наоколо, да лае и да тегли принца през горичката, накрая на която се издигал огромният стар замък. „Турбояк замък!“ възкликнал Турбото и влязъл вътре. И в една от залите – що да види! Приказно легло, оплетено в паяжини, а на него – принцеса, забола празен поглед в тавана. „Турбояка мацка!“ - възкликнал Турбото и се приближил до нея, като разкъсал със странния си апарат „Втори шанс“ паяжините. 100-те години гладуване се били отразили добре на Мария Силвестър и тя изглеждала вече като топмодел. „Ставай! - извикал й Турбото. - Влюбих се в теб от пръв поглед!“ „Мързи ме!“ - едва-едва проговорила Мария Силвестър и едва-едва го погледнала... Турбото се почесал по тила: „Значи не се влюби в мен от пръв поглед.“ После си казал: „Трябва да ми даде тогава втори шанс“ и размотал кабела на своето изобретение.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР