Какво искаше да промениш?

Абсолютно всичко. От личния живот до работния процес. Не исках работата си, човека, с когото бях. Малко преди да замина попаднах при Еми Симеонова, с която започнах да работя по метода Силва. Виждах, че има ефект. В Бали се влюбих в едно йога студио на плажа. Започнах да ходя там. Един учител, който харесвах как преподава, започна да ми прави частни уроци сутрин на изгрев. Беше прекрасно. И тогава си помечтах един ден да имам йога студио. Ходих при всякакви модерни и известни гурута, без резултат. Най-хубавото, което ми се случи, беше един ритрийт с пет дена мълчание, който си организирах сама на едно чудно място на север. Първите два-три дни беше изключително трудно. Вътрешно изпадаш в хаос и не можеш да разбереш какво се случва и защо. Като мине този период, започваш да дишаш с природата и ти се избистрят нещата. Открих, че имам наклонности да пиша, което се опитах да разработя с годините. Имах много неща, които трябваше да извадя от себе си, и ги оформях като пътеписи. Много съм събрала. Като ги препрочитах след време, имах чувството, че ги е писал друг. Сега нямам потребността да пиша. Може би защото ми е много пълно.

Колко време прекара в Бали?

Около 3-4 години, като се връщах на всеки три-четири месеца в България. Тук имах два магазина, единият – в София, другият – в Лозенец на морето. Правех изключително добра селекция. Внасях дрехи от Италия. Когато пристигнах в Бали, познавах Розалия Тинкова и се свързах с нея. Известно време й бях на гости.

При Розалия? Виж ти! Тя беше шефка на „Ексграунд“ – модна агенция, конкурентна на „Визаж“. Списание EVA я снима в Бали, беше корица, разказа за своето духовно пътешествие, за промяната в живота си. Между вас имаше съперничество.

Да. Така беше. В България между нас имаше борба кой ще надделее и със сигурност не сме си правели най-красивите неща, но в Бали Розалия ми се зарадва и двете много се смяхме на това. Оказа се, че помежду ни не се е натрупало напрежение, и поддържахме отношения през цялото време. Живеехме в един и същи град. Тя ме запозна с нейни приятели, излизахме заедно. Дори искаше да работим заедно, но аз не исках да бързам да започвам неща, в които не се чувствам уверена. Розалия също се занимаваше с духовни практики. Упъти ме към някакви неща.

Тя работеше с гуру Йоги Тан, който практикуваше кристалолечение.

Да, познавам го. И той като всички учители, които са идвали, твърдят, че България е специално място, че тук практиките имат много по-голяма сила, отколкото на много други места по света. И при мен се случи така, че учех практики в Бали, а ги правех в България. В Бали се занимавах с вътрешен дизайн. Там няма нужда от дипломи. Започнах да правя къщите на приятели, с които се запознах на място, и се получаваше много добре. И постепенно започнаха да ме търсят. Направих немалко къщи. При едно от връщанията ми в България, по средата на престоя ми в Бали, прочетох една книга за Камино де Сантяго. Моя приятелка беше го извървяла и дори нямаше нужда да ми разказва. Като видях колко е променена, си купих билет и заминах. Минах 800 км с колело за 14 дни – от Франция до църквата „Сантяго де Компостела“ и градчето Финистере на около 90 км от Сантяго. За него през римско време се е вярвало, че отбелязва края на света, там свършва пътят на поклонниците. Всички поклонници се събират вечер на плажа и изгарят дрехите, с които са изминали пътя.

Как те промени това пътуване?

Изключително. Беше август, ужасна жега. Заминах сама. Това е път, който се минава или сам, или с много близък човек. В първите дни се чудех какво правя там и как можах да си го причиня. На места минаваш през едни кози пътечки, влачиш раница, която те учи да носиш само най-необходимото. Разбираш, че чифт слънчеви очила са ти достатъчни. Не са нужни пет. Хвърляш и калъфа за тях. Взимаш тестерчета шампоани и балсами от фризьорските салони толкова, колкото да ти стигнат за едно миене на косата. Когато слезеш от колелото, сърцето ти е в гърлото от изтощение. Спиш с други хора в едно помещение. Имаше стаи и за по един човек и аз ги предпочитах.

Започваш да се чистиш още първите дни. Докато караш колелото, в един момент имаш чувството, че се издигаш и започваш да се движиш успоредно на земята. Много е странно. Ревеш, крещиш. Минаваш през всякакви състояния. Един ден хвърлих колелото си, бях се разревала. Бях в нищото и се чудех къде да избягам и как да стигна до най-близкия път, който се оказа на 20 км, за да си тръгна. Появиха се отнякъде три канадки – баба, майка и дъщеря. Попитаха имам ли нужда от нещо. Казах – не. В началото си, нали? Отговорих – да. Успокоиха ме – не се притеснявай и ние минахме през това. Първите дни е много трудно. Имай търпение. После всичко ще се промени. И се оказваха прави. С времето се успокояваш, всичко започва да се намества, когато погледнеш спокойно. Много бързо получаваш отговори на въпросите, които си задаваш. И накрая чувстваш тялото си леко.

музей в планината Далат във Виетнам

По-скоро е едно от най-екстремните. Когато се върнах отново в Бали, един от учителите ми по йога ме прати във Виетнам. Направих няколко обучения, свързани с йога, медитации в един чуден храм, който принадлежеше на холандци. Обиколих целия Виетнам. Едно от местата, които много ми харесаха, е Хо Ян – изцяло френски град. Нали са били френска колония. Намира се в средата на Виетнам, близо до морето на изток. Град на артисти, пълен с актьори, арт магазини, занаятчийски неща. Там живеят предимно чужденци. Другият е Далат, планински град, където практикувах в много хубаво йога студио и се записах на едно пътуване, което продължава цял ден. Стоварват те на едно място и трябва да стигнеш до друго, от което те взимат. Катериш се, спускаш се по един водопад с въже. В момента, в който то свърши, трябва да скочиш. И връщане назад няма. Беше много екстремно. Още настръхвам, докато ти го разказвам. Цялото пътуване е през много водопади. Отново бях сама. И после се върнах в България за известно време. И започнаха да се случват неща, които ме накараха да остана.

Кое те задържа?

Основното е, че срещнах мъжа на живота ми. Мисля, че съм си намерила Любовта най-накрая. Това е. Иначе щях да съм заминала някъде. Появи се и йога студиото и имам ясна посока.

Какъв е той – любовта на живота ти?

Страхотен. Имаме абсолютна хармония, допълваме се във всичко, а в същото време сме изключително различни. Но се намерихме и вярвам, че в един момент с целия опит и мъдрост, които придобиваш в годините, вече наистина си наясно какво искаш и можеш да разпознаеш човека и да си кажеш: „Да, това е моето.“ Абсолютно се усеща. Заедно сме от година. Българин е, но е израснал в чужбина. Нямам очаквания. Знам какво искам и мисля, че когато насочиш усилията си в правилната посока, всичко се случва. При мен започна да се случва сега. Първото, което исках да правя, беше да се занимавам с мода. Второто е йога и ето го новия етап в живота ми.

Съхрани ли приятелствата си отпреди?

Останаха единици от целия социален живот, в който всеки втори ми беше приятел и познат. В прекрасни отношения съм с всички, но не общувам с нито един от тях. Останаха ми и прекрасни приятели отпреди двадесет години, но някак си нямаме допирни точки. От всичките ми бивши колеги никой не се занимава с мода. С Жени поддържаме връзка, дори се видяхме наскоро, но пътищата ни вече са много различни.

В момента съм с изцяло нова среда. И тя не е от вчера и днес, а от последните десет години. Имам приятели, с които не е нужно да влизам в обяснителен режим за каквото и да било. Не е нужно да се застраховам, за да не обидя другия. Имам си две приятелки, които са ми изключително близки.

Как минава един твой ден?

В работа за студиото и в подготовка на ритрийт центъра. Тук прекарвам много време. Ако мога да направя практика, я правя. Понякога не остава време. Иначе друго, освен йога, не правя. Много обичам да ходя и по преходи в планините. Има чудни места. Имам една мечта да направя сайт, който да популяризира непопулярните прекрасни обекти в България. Каквито не можеш да намериш в интернет. И всяко свободно време се опитвам да прекарам или в планината, или до София на мястото, което ти споменах, че открихме с приятеля ми и което е прекрасно.