Просто изми зъбите си и заживя отново. Беше го написала за една от героините си, но колко вярно беше и за нея самата! След пет брака, два от които абсолютна катастрофа, след самоубийството на Николас – едно от седемте й деца, след тонове унищожителна критика за книгите й, обвинявани в лековатост и логорея, Даниел Стийл, най-продаваната жива писателка в света, не се е уморила от живота.

Четири-пет часа сън са й напълно достатъчни. Даниел се събужда сама в спалнята си в имението Beaux Arts, кацнало на хълм в Сан Франциско с умопомрачителна гледка към залива и моста Голдън Гейт. Тя е на 70, щастливо неомъжена от вече 16 години. Но 55-те стаи на имението, построено преди век за захарен магнат, не са населявани само от призраци от миналото. Дъщерите й Беатрис, Саманта, Виктория, Ванеса и Зара, синът й Макс, както и двамата й осиновени синове Тревър и Тод обичат да идват тук със семействата си и за Деня на благодарността или Коледа става доста шумно.

Самата Даниел обича да организира партита и тогава събира в елегантен френски кок дългите си червеникави коси, облича рокля, въпреки че не харесва много-много краката си и обикновено ги крие в панталон, и избира някой ефектен чифт обувки от колекцията си – напоследък фаворит са й едни екстравагантни Gucci с помпони. Луда е по обувките. Като малка искаше да става дизайнер, учи моден дизайн в Parsons School of Design и Нюйоркския университет, но после й потръгна с писането. И не е спирало да й върви след издадени 160 книги, многомилионни тиражи по цял свят и дори рекорд на Гинес през 1989 г. – 381 седмици последователно нейни книги са в класацията за бестселъри на Ню Йорк Таймс! 22 от романите й са филмирани. 

Да, тя си е спечелила всеки цент за всяка тухла от имението, всъщност спечелила е много повече, но с цената на 16-часово всекидневно писане. Когато децата бяха малки, буквално не спеше и пишеше цяла нощ, за да може през деня да им обръща внимание. Беше чудесна майка, на която можеш да разчиташ, че ще дойде навреме за балетното представление на дъщерите си или за бейзболните мачове на синовете си, че ще пляска и ще ги окуражава от първия ред.

Е, нейната собствена майка беше доста по-различна, доколкото си я спомняше...