Aлександра е софийско момиче, родено на фаталното съчетание петък, 13-и, и както се полага, е фаталистка. Съдбата си играе с нея, ту я отказва от голямата й мечта да стане балерина, ту й помага да влезе първа в НАТФИЗ и я среща с театралните й ангели – Коко Азарян и Мариус Куркински. Първият е нейният учител в академията, вторият й подава ръка и я изтегля на голямата сцена със спектакъла на Пловдивския театър „Свекърва“, за който тя получава и първата си награда „Аскеер“. После я среща с мъжа й – режисьора Григор Антонов, праща й и един елф, който сега е на 10 години – дъщеря й Арлина.

От няколко години Александра е в трупата на Народния театър, можем да я гледаме в „Богът на касапницата“, „С любовта шега не бива“, „Ревизор“, „Слугините“, „Последното изкушение на Христос“. Репетира с Диана Добрева пиесата „Калигула“ на Камю с премиера на 13 октомври. В Сатиричния играе в „Дакота“ под режисурата на Владимир Пенев с Трите мечки – Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владимир Карамазов, според които всяка друга актриса в тази постановка би била компромис. Александра пред ЕVA:

Моя си! Дъщеря ми идва в театъра, пише си домашните в гримьорната, интересно й е, обича да общува с някои мои колежки, страхотни любимки са й, но казва, че това е най-гадната професия на земята, и мрази всички режисьори, с които работя, защото заради тях ме няма вкъщи. Случвало се е да имам репетиции по 12 часа. Когато съм си у дома, казва – няма да говориш тази вечер по телефона, моя си.

Непрекъснато препускане, бързане е този живот. Ето и сега закъснях за срещата ни. Времето ми се изплъзва през пръстите. Трудно е съчетаването на семейство и работа. Трябва да си пълен шизофреник. Един колега, режисьор, Гаро Ашикян, чел някъде, че актьорите били застраховани от шизофрения, защото всяка вечер са някой друг на сцената. И то действа като терапия. Но да чукам на дърво...

Петимата тибетци и кучето Къде си почивам ли? В планината. Имаме къща в Искрец. Там ходим непрекъснато с мъжа ми и дъщеря ми. И използваме да се катерим в планината, да правим упражнения. Петимата тибетци например. Много популярни упражнения от йогата. Развиват дишането, балансират енергията, дават сили и казват, че подмладявали... И си взехме едно куче, лабрадорче. Много е послушна и миличка. На 3 месеца и половина. Още не може да прави тибетците. Аз не исках никакво куче, бях настроена за война, защото едно лято пробвахме с немска овчарка, която ни изяде. Хапеше, беше полицейска порода, специално обучена, агресивна. Бършех кървища вкъщи. Сега тя е добре в един огромен двор на селска къща, там тича и пази. Детето много искаше куче. Тя е на 10. Няма братче, няма сестриче, но нали казват – майка актриса с едно дете е многодетна майка. И заради нея, да си има компания, взехме лабрадора. Мъжът ми обича кучетата, но когато е бил малък, майка му не му е давала. И сега си взе. Видя добра жена и...

Драми, рев, отчаяния Дали съм добра жена? Не знам. Не съм лош човек, но... Винаги гледам много крайно на нещата, с драми, рев, отчаяния. Същото важи, когато ми се случи нещо хубаво. Не познавам средно. Може би защото съм фаталист, родена съм на 13-и, петък. Професията ми също обостря сетивата. И това не е много здравословно. Затова трябва да забравиш, че си актьор, за поне месец-два през лятото, когато ни дават ваканция. Най-много обичам да ходя на морето. Там мога да изкарам цяла година. Много искам да имам къща на Карибите или Хаваите. Всъщност ми е все едно. Искам да има слънце и изглед към морето. Мога да се мотивирам да издържа всичко само ако знам, че след половин година ще пътувам някъде. Една приятелка актриса казва, че когато излита самолетът, получава оргазъм...

Пропуснахме сроковете за балерина В семейството ми няма артистични професии. Баща ми, Бог да го прости, беше инженер химик, а майка ми е биолог. Аз исках да ставам балерина. Ходихме при една преподавателка по балет в Хореографското, тя ме прегледа, каза, че имам страхотни данни и ми е сигурно влизането. Тогава майка ми се сети, че съм се родила с луксация на левия крак, която после се оправи. Питахме един лекар и той каза, че това ще е фатално за здравето ми. Пропуснахме сроковете за кандидатстване. После отидохме при друг лекар и той каза – няма такова нещо. Аз се разстроих безобразно. Една година ходех всяка вечер в Операта, когато имаше балетни постановки, гледах и плачех от яд, че съм пропуснала сроковете. В „Последното изкушение на Христос“ по Никос Казандзакис учихме гръцки танци. Дойде един много добър хореограф, Стефан Витанов, научи ни, обаче режисьорката след премиерата махна танците от постановката. На всички ни беше много мъчно. Но сега, като ида на море в Гърция, по таверните няма втора като мен. Много обичам да танцувам и по клубове, но хич не ми се случва напоследък.