Богатата студентка От София съм и затова не съм живяла по Студентски град, по квартири. Имах собствено жилище. Аз бях богата студентка. Баща ми имаше добър бизнес и ми даваше по 10 лева на ден. А това беше ужасно много. Тогава моите приятели Захари (Бахаров) и Владо (Карамазов) получаваха по лев и 50. И е имало случаи, в които съм им купувала сандвичи. Спомняли сме си го това, за да се смеем. А сега те са топгъзарите, наистина успяват да изкарат пари от професията. И Владо ми каза – ех, Александричка, виж как нещата се обръщат. С Владо се познаваме дори отпреди студентските години. Бяхме в театралната студия на Бончо Урумов няколко години заедно. Заедно кандидатствахме и искахме да ни приемат в един клас, но не ни се получи. Но още от НАТФИЗ сме играли непрекъснато заедно. 

Коко, Мариус Това, че попаднах в един от последните класове на Коко Азарян, е невероятен шанс, няма такъв учител. От него научих да издържам, да имам голям даян, да не се отказвам, да бъда смела, да не се сривам психически, доколкото е възможно... Аз обичам да плача на сцената, много ми олеква в живота.

Какво съм научила за живота от Мариус? Той самият живот няма. Изцяло е в театъра. Смятам, че човекът на изкуството трябва да бъде много широко скроен и благороден. Мариус е такъв – благороден, добър, широко скроен човек, който никога няма да откаже помощ. Той открива млади хора, подава им ръка, с мен направи същото. След завършването бях една година на щат в Благоевград, напуснах с мисълта, че ако трябва – няма да се занимавам с тази професия. Не можех да се адаптирам към друг град. Не ме свърташе. Тогава ми се обади Тони Угринов, с когото сега направихме „Богът на касапницата“, да започнем репетиции за „Вернисаж“ в Сатирата с Владо Карамазов, Иван Юруков. И малко след това ми се обади Мариус за „Свекърва“. И потръгна.

Категория за черен труд Късмет, много голяма част от тази професия е късмет. Но и работа като вол. В прахта. В мръсотията. Просто е много мръсно по сцените. Ние дишаме ужасни неща. Когато правихме „Лов на диви патици“ с Юрий Ботусов, един много голям руски режисьор, който е в топ 10, на световно ниво, той от първия ден работеше с готов декор – от боклуци, от стари реквизити и декори. Имаше едни червени плюшени завеси, от които ей такива парчета се носеха из въздуха и ги дишахме. В „Слугините“ имаме едни кърпи, с които бършем всичко – целия декор, пода, по който преди това публиката е влязла в залата, и след това тези кърпи се тупат. Не можете да си представите какво излиза оттам. И ти се полепва по лицето. И накрая ти пляскат, а ти си се надишал с адския прахоляк, и си мръсен и потен. Няма да споменавам имена, но една колежка по време на репетиция беше хванала бълхи. От едни стари декори (смее се). Черна работа е. Трябва да сме първа категория труд. Но ще трябва да ни увеличат заплатите.

Слава Богу, откраднаха колелото Как се поддържам ли? С упражнения. Преди представления задължително ги правя, защото не издържам физически. Трябва да имаш мускулна кондиция и да си подишал хубаво, защото ролите са тежки. Понякога карам колело с детето, но не ми е любимото. Като студентка ходех с колело до НАТФИЗ и вечер се връщах през тунела към Западен парк и Люлин, в тази посока живеехме. Репетирахме до 1-2 през нощта. Ходех тогава с къса поличка и с токчета, но за колелото си слагах едно грозно клинче, скъсано, да загрозява нещата. Спирали са коли до мен, искали са да ме завлекат някъде. И съм се правела на луда, за да ме оставят на мира. (Александра е разказвала за наистина страшен случай, когато е трябвало да бяга от мъжете в една спряла до нея кола, но театралната муза или може би тази на страха й подсказала, че е по-добре вместо да тича, да куца, да си замята главата и да ръмжи. Мъжете се стреснали и тя се прибрала у дома невредима – б.р.) Майка ми се побъркваше, молеше се да ми откраднат колелото и ми го откраднаха.

Мамо, благодаря Добре че е майка ми. Когато детето се роди, тя каза – напускам работа, ще го гледам, а ти си гледай кариерата. Дъщеря ми беше на 6 месеца, когато се върнах на работа. Мен битът много ме смазва. Вкъщи съпругът ми е режисьорът. С него сме работили няколко пъти заедно, но е трудно, защото сме чепати характери. И той се мъчи, като работи с мен. Много ми е помагал, като закъсам с роля, давам му пиесата, прочита я, казва ми три изречения и посоката ми светва. Много е аналитичен.

Каза – красавица, и я целуна Дъщеря ми Арлина е кръстена на дядо си (бившия шеф на баретите Арлин Антонов – б.р.). Когато се роди, много приличаше на него. А той е кръстен на лодка, която родителите му видели на Дунава и се казвала Арлина. Необичайно име и затова ми харесва. 
Раждането мина много трудно. Три дни непрекъснати контракции, без да мигна. Щяхме да умрем. И аз, и детето. Не си платих за избор на екип и нямаше кой да се занимава с мен. Оттогава съветвам всички да си плащат, за съжаление. Накрая родих при един лекар, който случайно се оказа познат, и го помолих да помогне. На третата нощ, когато той ми обеща да родя при него и ми включи упойка за 8 часа, се понаспах... докато раждах. Д-р Тодор Димитров. Доколкото знам, са му дали награда за моя случай, нещо като докторски Аскеер. Когато детето се роди, и на него му олекна. А тя се роди много хубава, като изкъпана, някакво съвършено бебе, красиво. Той я взе, целуна я и каза – красавица.