„Аз пиша в новата си книга и разказвам в лекциите си, че ние изключително много трябва да уважаваме българския принос към здравословния начин на живот и медицината в световен мащаб – казва Алекс. – Въобще не осъзнаваме, че традиционното хранене на българина е в основата на здравето. С козе сирене и мед вечерям, какво по-вкусно от това? Как да не се чувстваш добре и да не спреш всички лоши мисли, когато имаш толкова хубава храна? Когато си спестиш живота в града и шума, защото тук единственият шум е, ако някой реже дърва или лае куче, ухото ти, носът ти, вкусовите ти рецептори се изчистват, душата ти става чиста.“

Книгата на Александра Иванова „Размерът има значение“, в която тя разказа за отслабването си с 42 кг, стана бестселър, а лекциите й в страната привлякоха многолюдна аудитория. Нейната теория е, че пътят към добрата форма не е идеята да отслабнем, за да бъдем красиви, а да бъдем здрави и тогава ще сме слаби и красиви независимо от възрастта.

„Моето отслабване не е гладуване – то е оздравяване, изчистване на мозъка от клишета, балансиране на цялата ми същност и в един момент отслабването е просто страничен ефект“ – казва Алекс. Затова променя и начина си на живот. Далече от града, тя отново е на „работния фронт“ в четири музикални телевизии, може да направи така, че през седмицата да е в столичния хаос и напрежение, но вечерите и в събота и неделя да живее без телевизор. Да се храни с чиста храна, „българска“, както казва, която не изключва месото, млякото, мазнините, а бялото брашно, консервантите и оцветителите. Да диша изпълнения с уханията на полски цветя и борови клонки въздух, да тича с Мечо по горските пътеки, да се радва на общуването със съселяните си.
В момента подготвя за печат книгата си „На какво не ме научи мама“, изследваща българските традиции в бита. Къщата на село й помага в писането. „Мама няма да ми се разсърди, че книгата ще се казва така, защото тя не ме научи на онова, на което би било редно да ни учат нашите майки“ – казва Алекс. Открехва леко завесата, споделяйки, че книгата ще разказва за българските „ритуали за щастие“, скрити в обикновените неща от живота, част от които са приготвянето на храна и поднасянето й.

За гостуването на майка си ще засади в двора три брезички, в строеж е и руската баня, в която ще се смесят традициите на двата народа: банята, трапезата и пещта, в която да се приготвят чомлек, капама, хляб от ръж, лимец или царевични питки.

„Татко си отиде, лека му пръст – казва Алекс, – а мама е онзи класически случай на руска дама, която на 62 години си взе шестия съпруг, който й е вторият брак. После го хвана да й изневерява, изгони го и сега на 72 си търси седми съпруг. И понеже е руска пенсионерка от Санкт Петербург, казва: „Ще дойда да си почивам един месец в България“. Няма да дойде да ми направи градинката, ще почива. Май има какво да науча от мама“.