Валерия Орландо е бивша гримьорка на Донатела Версаче, бюти директор на Нюйоркската седмица на модата за 2016 г. и 2017 г., сътрудничи на световноизвестни модни списания в Западна Европа, Северна и Южна Америка и Азия, работи с фотографи като Марио Тестино, Джан Паоло Барбиери, Стивън Клайн. Гримирала е Елтън Джон, Мадона, Никол Кидман, Лени Кравиц. Има собствена линия декоративна козметика и е създателка на Академия за грим. Сицилианка, с бразилска кръв. Валерия беше сред звездните гости на модния филмов фестивал ASVOFF (A Shaded View on Fashion Film) и с екип от 12 свои асистенти подготвяше макиажа и прическите на моделите, дефилиращи на Балканската седмица на модата в „Ню Бояна“.

Срещаме се в Киноцентъра. Говорим в кафене, част от декора на лондонска улица. Над нас се извисява мрачна Витоша и ехтят гръмотевици, а гласът на Валерия сигурно се чува през две улици. Много силен, с нисък тембър. Косата й е бухнала в афроприческа, наполовина червена, наполовина лилава. Не е висока, но е слаба. В излъчването й има нещо от Шер.

В края на деветдесетте, когато почина Джани и Донатела пое компанията, живеех в Рим. В един момент реших да се преместя в Милано и изпратих молби за работа в най-различни фирми и агенции. Бях много млада, с малко опит и малко референции за себе си, но успях да си уговоря срещи. Повечето хора, с които говорих, казаха: „Прекрасна си, но нямаш опит. Да се видим отново, като понатрупаш.“ Не съм имала представа, че последната ми среща е в агенция, която представя Версаче. Разговорът мина много добре. След седмица ми се обадиха и когато се срещнахме отново, попитаха: „Валерия, готова ли сте да гримирате Ла Донна?“ Футболен играч ли е, звезда ли е? Въобще не ми хрумваше коя е Ла Донна? И тогава агентът поясни – става дума за Донатела. О, Боже! Изпитах такава емоция. Още настръхвам, когато го разказвам, двайсет години по-късно.

И?

Първият човек, когото гримирах за компанията обаче, беше Елтън Джон – гост на едно шоу на марката в Калабрия. Пътувах с него в частния му самолет и през целия път го гледах в устните, опитвайки да разбера какво точно казва. Не говорех английски. Сърцето ми биеше учестено, но аз съм смела жена. Най-големият ми подарък от мама и татко е силният ми характер. Винаги съм настроена позитивно и добронамерено. Появи ли се проблем, си казвам: „Ти можеш, Валерия! Давай!“ След този грим Донатела се влюби в мен и започнах да работя лично за нея. (Мощна гръмотевица прекъсва разговора. Валерия поглежда нагоре и казва на сърдитото небе: „Да, да! Благодаря!“) Всяка седмица се пренасях в Милано от понеделник до петък. Уикендите се прибирах в Рим. И така четири години.

Лесно ли се работи с Донатела?

Не. Не е лесна и по характер, и за гримиране. Много силна жена. Към мен беше мила. Аз не правя разлика в това дали гримирам модел или звезда. За мен и двете са рутина. Различни са само в това, че за моделите промяната е ежедневие и са склонни да приемат всичко, а на ВИП персоните можеш да им предложиш какво е добре да се направи, но те по-често имат категоричната и ясна идея какво точно искат. И трябва да го изпълниш. Донатела например обича да е с тен, блясък, пудра, златист блясък, кафеви сенки и да има много дълги мигли, без значение дали й предстоят административна работа, бизнессрещи или модни ревюта... Заедно с нея гримирах и други гости на ревюта или лица на рекламни кампании, като Лени Кравиц, Никол Кидман, Мадона.

Работихме с нея с Марио Тестино в кампанията на Версаче през 2005 г. Той я снима в студиото си в Лондон. Започнахме с четири часа закъснение, защото първо й беше нужен личен коуч, който да й помогне да релаксира, след това направи тренировка във фитнеса с треньор, за да подготви тялото си. Едва тогава дойде ред на грима.

Говориш ли с човека, когото гримираш?

С моделите – обикновено не. Те са свикнали с грима, а и няма много време. При работата ми с известни клиенти благодарение на двегодишното ми обучение по невролингвистично програмиране при Антъни Робинс за две секунди мога да преценя човека и какви да са отношенията ми с него. Отбелязвам позицията на тялото, на очите и какво присъствие има дадената личност, какво пространство заема. И вече знам как да работя с нея или него. Никол Кидман например стои съвършено изправена, с прибрани пред нея ръце, които все едно я заключват и предпазват. Когато я гримирах за първи път, една година след Елтън Джон, отидох в апартамента, който бяха наели за нея от Версаче, във Four Seasons в Милано – тя беше гост на представяне на новата колекция. Пристигам в хотела, пиколо ми отваря вратата. Никол седи на стол и въпреки това изглежда много висока. Докато работех, тя мълчеше концентрирано и учеше роля за филм, който снимаше по това време в Рим. За разлика от нея Пенелопе Крус е луда, фантастична, толкова темпераментна. Испанка. Светла, щастлива, с хубаво излъчване, приятелски настроена. Докато Никол е дистанцирана, Пенелопе те пипа, прегръща, все едно ти е приятелка. След 27 години работа мога да те уверя, че когато става въпрос за грим,

има 5 типа жени

Първите са открити и приятелски настроени, вторите – дистанцирани и концентрирани в себе си, третите – дребнави и неуверени, вторачват се в миниатюрни детайли, четвъртите са твърде уверени в себе си и не приемат никакви съвети. И последните са убедени, че гримът е проблем за кожата – не искат основа, не приемат сенки, защото са жертви на идеята, че гримът е подходящ само за двайсетгодишните. Че за да изглеждаш по-млад на 40, не трябва да носиш грим. Не това е важното. За да гримираш някого, е важно да изследваш стила му. Ако лицето е драматично или с много ясно изразен характер – слагаш по-малко грим. Ако не е, можеш да сложиш повече грим.