Нефестивалното европейско кино толкова рядко се появява на българските екрани, че ми се струва престъпление да го пропускаме. Не че фестивалното е в изобилие, но все пак София Филм Фест и други по-малки фестивали успяват да ни направят съпричастни към повечето от най-интересните заглавия. Докато ето това европейско кино – по-скромно и делнично, без претенциите за новаторство, ни е почти напълно непознато.

В „Акушерката” иконата Катрин Деньов играе ролята на Беатрис, една „жена с минало” – страстна бохемка, комарджийка, незабравима любовница, с вкус към живота, храната и удоволствията, която се среща с Клер (Катрин Фро), дъщеря на бивш неин любовник, за да й поиска прошка. Двете са абсолютна противоположност. Беатрис си изкарва парите непрекъснато сновейки между нелегалната покерджийница и заложните къщи, а Клер работи като акушерка, изключително стриктна, дисциплинирана и съвестна е, а също така въздържателка, вегетарианка и самотница. Първоначално двете се сблъскват непримиримо, понеже са много различни, но след това успяват да открият път една към друга, както се казва. Персонажите им са изградени много точно, но без излишен напън и съсредоточаване в детайлите.

Беатрис, макар и вече на възраст, все още носи отблясъците на миналата си слава – ярки блузи от чиста коприна, обувки на ток въпреки всичко, тържествуващо кървавочервено червило и величествен апетит. На голямата Катрин Деньов тази роля й отива и макар че не личи да й е свръхинтересна, тя влиза в нея с лекота, а на мен особено ми хареса, че изненадващо й привнася известна тромавост и лека комедийна нотка. Усещането за „шик”, което притежава една от грандамите на европейското и световното кино, не й изневерява нито за секунда. Наистина няма значение на колко години е, нито колко килограма е качила, нито филърите, ботокса, лифтингите или на каквото там си е подлагала лицето. Тя просто е шик – с цялото си минало, което се отразява в очите й и с всичко, което е сега. Не преувеличавам и не се прехласвам по инерция. Катрин Деньов е Катрин Деньов завинаги.

Катрин Фро пък нашумя особено през 2015 г. с филма „Мarguerite” (показан у нас със заглавието „Изкуството да пееш фалшиво”) на реж. Ксавие Джаноли, създаден по истинската история на Флорънс Фостър Дженкинс, най-лошата певица на всичко времена.

За изпълнението си Фро получи награда „Сезар”, а година по-късно за същата роля, но в холивудската продукция „Флорънс Фостър Дженкинс”, Мерил Стрийп получи поредната си номинация за „Оскар”. В „Акушерката” Катрин Фро изгражда много умно своята Клер – обикновена външност, дори скучновата, непрекъснато подчертавана от баналните дънки и делничния тренчкот и с вечно леко стиснати устни като човек, който се сдържа да каже нещо или да покаже себе си.

Без да е изключителен и незабравим „Акушерката” е добър филм, трогателен по някакъв начин, сантиментален, но от друга страна лишен от баналното филмово лустро. Актьорът Оливие Гурме в ролята на „свободния дух” Пол, шофьор на камион, ми се стори не особено удачен избор, особено що се отнася до качествата му на любовник. Пуловерът, който му бяха избрали, със сигурност не го правеше по-привлекателен, но пак казвам – филмът не е лустросан и полиран.

Накрая ще отбележа за пореден път невероятното умение на французите да дразнят сетивата ти и вкусовите ти рецептори. Тези хора са богове, когато говорят за храна. „Набери от градината малко зелен фасул и ягоди за вечеря” – казва Клер на Пол и ти решаваш след филма да минеш през пазара и да търсиш на живот и смърт зелен фасул и ягоди за вечеря. А когато Деньов поръчва в любимото си бистро „омлет с картофки и червено вино” или „най-големия стек, леко алангле”... познайте.

Също така точно на французите трябва да им забранят да пушат във филмите си, защото пушат толкова небрежно и сладостно, че... пак познайте.