Според генетици, статистици и изобщо теоретици, разсъждаващи над изчезването на русия ген, последната блондинка на света щяла да бъде финландка. От крепостта на блондинките Хелзинки в София долетя Селя Ахава, която с романа си „Неща, които падат от небето“ спечели наградата за литература на Европейския съюз. Защо някой е улучен от леден къс, паднал от небето, друг пет пъти е удрян от мълния, а трети има най-дяволския късмет и печели два пъти огромен джакпот. Какво стои зад случайностите, съдба или? – пита кратичкият роман на Ахава. Историята, видяна през очите на малката Сара, е разказана по начин, който напълно би удовлетворил Итало Калвино, според когото литературата трябва да притежава лекота. Именно заради лекотата, с която говори за сложни и дори страшни неща, Селя Ахава е наричана „финландската Амели Нотомб“.

Тръгнах от интереса си към приказките и насилието. В началото нямах много ясна идея за историята и дори за героите. Изследвах моментите, в които човек няма обяснение за нещата, които му се случват. И начинът, по който трябва да продължи живота си след това.

Имали ли сте необяснима случка в живота си?

Да, експлозия в Лондон. През 1999 г., когато живеех в Лондон, влязох в случаен супермаркет, бързайки да напазарувам. И докато си прибирах покупките в торбата, до вратата избухна бомба. Нямах почти никакви физически травми. И ми беше трудно да разбера защо това (почти не) се случи. Със седмици в главата ми се въртяха въпросите какво правех там, защо не бях на мястото на взрива. Може би ако не бях купила една кифла допълнително и не се бях забавила с 10 секунди, щях да съм на вратата. Нямам отговори на тези въпроси. (Историята е описана и в „Неща, които падат от небето“.)

У нас бихме казали – въпрос на късмет. Вие имате героиня с огромен късмет в романа. Тя печели джакпота на лотарията – цел номер 1 на голяма част от българите. Хората мечтаят за печалбата, за да променят живота си.

Във Финландия има много хора, които са спечелили, но нищо не са променили в живота си. Все едно се страхуват от късмета си. Точно тази сутрин четох в един хелзинкски вестник история за семейство възрастни хора, много бедни. Мъжът почива и едва тогава съпругата му открива, че през всичките тези години той е спестявал пари, без да ги използва по никакъв начин, за да промени живота им. Много от спечелилите от лотарията не напускат работата си, боят се, че хората ще разберат, че са спечелили.

Защо се страхуват, тук се боят от престъпници, но там?

Смятам, че е заради скромността. Тя се цени страшно много. Един от най-ужасните грехове е да си помислиш, че си специален и различен. Ако си богат и демонстрираш богатството си, това не се смята за хубаво.

Как протича денят на една финландска писателка – сутрин става, отива на сауна, къпе се в близкото езеро, после пише по чорапи върху тъкана черга и пие по 30 кафета, защото финландците са рекордьори по пиене на кафе?

Моят ден е управляван от факта, че съм майка на две деца – на 7 и 10 години, и пиша, докато те са на училище. Живея в малка дървена къща, отоплявана на дърва, в Порво, на 50 км от Хелзинки, и наистина обичам да съм в сауната. Следващата седмица, като се прибера, ще цикля пода и ще боядисвам, защото досега бях доста заета с новата си книга и нямах много време за домакинстване.

Вирджиния Улф беше казала, че за да се занимава една жена с проза, трябва да има собствена стая и пари.

Имам си кабинет вкъщи, но в момента работя на дивана. Във Финландия не можеш да се издържаш от писане на книги, защото това е малка държава. Но има много добра грантова система за хората на изкуството. Аз никога не съм имала редовен доход, освен майчинството си. В живота нищо не ти е гарантирано. И трябва да свикнеш с това.

Казвате, че са ви интересни приказките и насилието. У нас се вдигна голяма врява за насилието в приказките на Братя Грим. Притеснявате ли се да четете приказки с жестокости на децата си?

Чета им адаптацията за деца на финския епос Калевала (повлиял и на Толкин – б.р.). Там има много въздействащи истории. Айно е млада хубава жена, на която старецът Вайнемьойнен предлага брак. Тя му казва – по-добре да се удавя, отколкото да се омъжа за теб. Една от историите е за воин, убит и разчленен, парчетата от тялото му са хвърлени в реката на смъртта. Майка му събира късовете – и тук двете ми деца реагираха – ааа, как е възможно. Но така майка му го съживява. Майките сме силни – хубаво послание, нали?

Интервюто е взето със съдействието на ИК „Колибри“, издатели на Селя Ахава. Преводът на книгата е на Росица Цветанова.