Къде тогава ще водите внука по светски живот?

В смисъл? Той е навсякъде с нас, с майка си и баща си. Този човек на 2 години колко десетки хиляди километри е прелетял със самолети... Така и проходи – в Дубай, на миналата Нова година. Учех го на пясъка на плажа. Така отгледахме сина ни, Бебо, по снимачни площадки. Никога не сме го оставяли, за да ходим някъде сами с Кремена на почивка. Така е сега и с малкия.

Какви са плановете ви за следващите 50 години?

Имам планове за 150. Надявам се, че у нас ще има сериозни бюджети за тв сериали, в момента аз не харесвам бюджетите. Затова не правя сериали. А там има много хляб, защото и БНТ, и Нова, и Би Ти Ви искат българска продукция, въпросът е, че тя струва много по-скъпо от турската и индийската.

А в личен план?

Да накарам сина ми и Алекс да имат още деца ли? Нямам такива амбиции. Но се надявам следващите 50 години да намеря баланса между работата и почивката.

На Малдивите, ако не са потънали дотогава. Те потъвали по малко всяка година, пък аз гледам, че едни хора не спират да строят хотели там.

А замисляли ли сте се да се замразите?

Аз съм против всякакви намеси в работата на Господ и на природата. Като видя изкуствени цици и джуки и ми става лошо.

Значи няма да си слагате?

Не, решил съм да не си слагам изкуствени цици следващите 50 години. Господ си е свършил добре работата, като ни е създал каквито сме. Струва ми се нелепо да поправяш божествената работа. Ако се съблека гол, ще видите, че нямам нито една татуировка. Не искам да правя по мен неща, за които някога ще съжалявам. Но нямам нищо против, че Кремена си прави.

Какво има по бюрото ви?

Момичетата ми го подреждат. Ако трябва да се грижа аз, ще е хаос. Но в моя си вътрешен хаос си знам всяко нещо къде е. Ако някой попадне в главата ми, сигурно ще се загуби в нея.

Какво бихте грабнали оттук, ако трябва спешно да напуснете, например при пожар.

Нищо. Имам спор с тъща ми. Тя смята за странно, че мога да загърбя за една секунда всичко, което ми е коствало неспане, нерви, работа. И да го забравя за три секунди. Ще мисля аз за назад! Успехи, неуспехи, направил си някакви неща, майната му, върви напред.

Не почувствахте ли тези 50 години като вододел?

30-те ги преживях много тежко. Младежкият ентусиазъм свършва, нещата стават сериозни, въпреки че при мен бяха станали сериозни още със смъртта на баща ми, бях на 23-24, когато трябваше да поема всичко и да започна да се боря яко. На 30 ми се струваше, че нещата, които искам да направя, се случват много бавно. 40-те ми минаха ей така, бях много доволен от всичко. На 50 е 90 на 10 в полза на удовлетвореността. 90 съм ОК, 10 – съжалявам за тази петица отпред. Чувствам се супердобре, пълен с енергия. Както преди 15 години се събуждах сутрин с желание да подхвана нещо и да го свърша, по същия начин е и сега. Спя по 4-5 часа, 6 дори са много. Хвърлям в гърлото две кафета, цигари, в живота си не съм закусвал, и изчезвам. Баба ми казваше, че имам вагарец в задника. А пък партньорите ми – че веднага се хващам за кобура. Не мога да чакам аз. Радой Ралин казваше, че търпението е форма на гниене. Какво да чакам? Животът свършва, да не съм на гара да седя да чакам.