Звездата му изгря, след като холивудската любимка Ел Фанинг заблестя в червена рокля от PVC, създадена от Живомир специално за фототосесията й във V magazine и презентираща оспорвания филм „Неоновият демон“. Кадрите на култовия фотограф Стивън Клайн му отвориха вратите към Vogue, а британският фотограф и създател на Show Studio Ник Найт използва моделите му за първата заснета „на живо“ онлайн сесия на модното списание Garage. И така, моделите на Живомир от фини PVC материали в ярки транспарантни нюанси обиколиха света с бързината на модните мрежи. Самият дизайнер определя творенията си като „чисто скулптурен израз около женската форма“, а себе си като щастлив, защото „не е нужно да продавам огромни обеми и съответно – да комерсиализирам идеите си до голия минимум на творчество“. Дългогодишната му работа като моден директор за алтернативни издания (Centerfold, A Magazine, Touch and Wig, Infringe Magazine) и стилист (за модни дефилета, клипове, реклами) го е научила да улавя красотата в детайлите и хората пред себе си.Eто какво сподели Живомир Домусчиев пред EVA.

Бях на около 20, когато започнах обучението си в Лондонския колеж за мода. Предполагам, че на тази възраст никога не си абсолютно сигурен какво искаш да правиш с живота си, но дизайнът ми се удаваше някак естествено... Бях обсебен от формите и цветовете, от идеята за промяна в начина, по който изглеждат нещата. И така започна всичко.

Напускаш България много млад. И все пак повлияха ли ти твоите корени?

Неминуемо част от теб остава с корените ти... Аз съм от Варна, така че морето винаги ме е привличало с усещане за безкрайност. Може би точно тази обич допусна съзнанието ми да се отвори достатъчно, за да мечтая за безгранични възможности. Оттам е жаждата да не съответствам на очакванията – двигателят на безкрайните ми търсения за нещо, подлагащо на изпитание възприятието на хората за нормалност.

Какво те привлече в PVC материалите, които използваш за моделите си?

Натъкнах се на тях случайно, търсейки материал, чрез който да изразявам скулптурни форми. Работата с PVC ми позволи да извайвам композицията, като същевременно тя остава стегната и сравнително удобна за носене. Освен това дизайнът от PVC е изключително подходящ за фотографиране и няма как да остане незабелязан в тълпата. В началото материалът ми напомняше за автомобилен дизайн от бъдещето, което аз вечно се опитвам да предвидя.

Вдъхновението е от красотата на костюмите на местни индиански племена, част от карнавала Марди Гра в Ню Орлиънс (кръстен на Блажния вторник – денят преди Великденския пост при католиците; продължава 3 седмици и е едно от най-важните събития в Ню Орлиънс). Влюбих се в идеята за тях, тоалетите им са с изумителни цветове и детайли, а в старанието си да се надминат един друг се подготвят цяла година. Фактът, че след няколко обличания творенията им следва да бъдат унищожени, ме омагьоса. Срещнах се с куратора на културния музей Backstreet в Ню Орлиънс. Той ми показа личната си колекция от индиански костюми, както и детайли, обясняващи как са правени... Историята на тези индианци е много цветна. И болезнена. Първите от тях са родени в робство в южните щати и успявайки да избягат от господарите си, намират убежище при местните индианци. Постепенно приемат част от техните традиции и по-специално изразителния им цветен дух. Именно тази своя история на свободата празнуват и изобразяват чрез костюмите си днес.

През последните месеци видяхме твои модели в различни фотосесии на Стивън Клайн. Как започна сътрудничеството ви?

Седмица след като лансирах първата си пресколекция, получих имейл от асистента на Пати Уилсън – стилист с поразителнa визия, базиранa в Ню Йорк. Осведоми ме, че Пати е видяла работата ми и иска да създам нещо специално за фотосесия в Ню Йорк с невероятния фотограф Стивън Клайн. Оказа се, че става дума за актьорския състав на филма „Неоновият демон“ с главна роля на Ел Фанинг. Имах точно три дни, за да направя три рокли, преди куриерът да ги вземе. След две седмици Пати се обади да ми каже, че Стивън много е харесал работата ми и би желал да направя няколко модела за следващата му фотосесия за Vogue Italy.