Как се почувства след това признание?

Отлетях за Ню Йорк и за първи път ги срещнах – Пати и Стивън. Оказаха се прекрасни хора, много истински и скромни. Не знам дали е възможно да обясня чувствата си, присъствайки на първата си фотосесия за Vogue, и то с екип, на който искрено съм се възхищавал. Моделите ми бяха публикувани на няколко страници и след това имах удоволствието да работя с този отбор мечта в още проекти.

Как този ангажимент ускори успеха ти?

Когато някои от най-добрите имена в индустрията ти дадат своя печат на одобрение, много други „скачат във влака“ и се опитват да се свържат с теб. Мои работи бяха публикувани в много различни издания. Беше смиряващо изпитание. Последваха и много частни поръчки и сътрудничества, повечето от които нямам право да обсъждам.

В модния бизнес хората забравят бързо. Винаги биваш оценяван по сегашния ти проект, каквото е минало, е минало. Затова трябва да си сигурен, че всичко, което правиш, следва твоите стандарти и е вярно на твоята естетика. И когато си достатъчно силен, хората сами ще те последват. Истината, която казвам на всички е: не спирай да проучваш. Само по този начин можеш да схванеш какво предстои в бъдещето. „Никога не спирай да създаваш“ – е моят девиз.

Казваш, че всяко нещо може лесно да се превърне в мейнстрийм, стига да е презентирано правилно. Но как откриваш правилния начин, след като настроенията в бизнеса се сменят толкова бързо?

За да усещаш пулса на модата, трябва постоянно да следиш общите тенденции. След това трябва да си гъвкав в предлагането. Може да забележите как вземам основната идея от моите чисто скулптурни визии и им създавам достъпна за повече хора версия, запазвайки естетиката им. Ако покажеш екстремна творба чрез известен човек, за кратко време я виждат много хора, които започват несъзнателно да я приемат. Процесът продължава с компаниите, които интерпретират дизайнерските тенденции и комерсиализират идеите им до нивото на масовия пазар.

Не е ли това в крайна сметка манипулация на публиката – понякога дори за сметка на добрия вкус?

Да, разбира се. Накрая модата се свежда до „търговия на парцали“. Машина, която не може да спре. Дизайнерите вземат идеи от улицата, създават им нови екстремни версии, а после тези идеи се промиват и биват превърнати в разводнени тенденции за масмаркета. Целта е да се създаде желание, паника, глад да се консумира модата, била тя добра или лоша.

Твоят най-голям успех до момента?

Отново се връщам към Vogue Italy. В ноемврийския брой имаше 8 страници с моя работа, стилизирана с колекцията resort 2017 на Louis Vuitton. Oтново Пати Уилсън се обърна към мен и ме остави да творя, вярвайки, че моят дизайн ще работи успешно с колекцията на Vuitton. Това, разбира се, е огромен риск за Vogue – да сложи неизвестно име наред с една от най-големите и комерсиално успешни марки в света... За щастие и тя, и Стивън Клайн, и за съжаление покойната главна редакторка на Vogue Italy Франка Содзани, повярваха в идеята и позволиха тя да се осъществи. Бях поканен да присъствам на фотосесията и съм наистина горд, че дори за миг съм участвал в дните на голямата Франка.

Коя е следващата ти голяма цел?

Надявам се на още от същото. Надявам се да „раста“ още повече и да имам възможност да открия собствена дизайнерска къща. Но по-важнотo е – надявам се винаги да се придържам към моята естетика в дизайна и да имам възможности да създавам.

Модели от колекцията пролет-лято 2017 можете да разгледате онлайн на www.jivomirdomoustchiev.com