Самият той се чудил как да се държи на погребението на шофьор в испанското посолство, конгоанец, загинал в катастрофа на път за работа. „В Конго се очаква работодателят да плати погребението. Ако на всичкото отгоре работодателят е една от големите европейски държави, очакванията са за луксозно погребение. От министерството попитаха – добре, по кой член на кой закон сме задължени да го направим? Прибегнах до какви ли не аргументи, като „обичайно право“ и „въпрос на имидж“, за да получа 1000 евро. И с тези 1000 евро опечалените наеха музикална банда с огромни микрофони и тонколони, все едно че Ролинг Стоунс ще изнасят концерт. Хора редуваха плач с песни, танци и пиене на бира. От посолството ми казаха – само ако разберат в Мадрид за какво си платил, ще имаш много голям проблем.“

В Конго живее най-големият специалист в света по хирургически интервенции за възстановяване на разкъсани женски гениталии – д-р Муквеге. Той става такъв волю-неволю заради огромния брой брутални изнасилвания, които съпътстват военните сблъсъци в огромната територия на Демократична република Конго.

„Винаги, когато се говори за жените в Конго, се споменава сексуалното насилие в конфликтите на територията на Големите езера. Това е огромен проблем. И аз в никакъв случай не съм искал да го омаловажа – казва испанският дипломат. – Но тъй като съм живял 3 години там, малко ме е яд за това, че винаги, когато се говори за жените в Конго, се говори само за жертвите на насилие, а това е само една част от действителността. Конгоанките работят, те са министри, лекарки, преподавателки в университет, журналистки, продавачки на пазара и в личния си живот са хора, които разполагат със свобода. Те се обличат както искат, работят каквото искат, гласуват, пият.“

О, и са любовници или втори или трети жени също, както става ясно от книгата. „Но и те си имат любовници – уточнява Енрике Криадо. – Доста съм спорил по този въпрос с мои приятели конгоанци. Аритметиката говори: няма как да има 5 жени за всеки мъж. Ако всеки от моите приятели имаше 5 любовници или гаджета, те също си имат своите 5. Въпросът е, че мъжете говорят за това публично, а жените – не.“

Питам Енрике Криадо дали от България ще си отнесе някоя също толкова интересна случка. „Обичам да наблюдавам дребни детайли – отговаря той. – Много ми харесва това, че имате уред за печене на чушки. И много ми харесва как звучи – чушкопек. Ако трябва да бъда честен, преди да дойда в България, знаех съвсем малко за страната ви. Свързвах ви с това, че сте славянски народ, с православие, азбука и Русия (не споменава Стоичков или Стойков, както е известен в Испания, може би защото е от „Реал Мадрид“...). Но открих, че чертите, които съм свързвал с Русия, тук не съществуват. Българите са по-южняшки народ, намирам ги за по-близки до испанците, до средиземноморските народи.“ А за националния ни спорт – да сме нещастни, Енрике дипломатично казва: „Има такава черта в характера на българите – повече да вникват в нещата, да се задълбочават прекалено.“

Чувствата, любовта, спомените не се побират в куфар, особено във все по-смаляващите се куфари на съвременните номади. Конго на Енрике Криадо определено не се побира в куфар. Да се надяваме, че куфарите на Енрике ще са тесни и за България. Само чушкопекът колко място заема, нали?

Чудесният превод на книгата от испански е на Захари Омайников, изданието е на „Колибри“.