В един петък през декември започвам деня с Ани Цолова – на живо, а след това се срещам и с Виктор Николаев. Ани е красива, внимателна, но категорична и осезаемо емоционална. Виктор е деликатен, интелигентен, с тънко чувство за хумор. Двамата предвкусват с удоволствие предстоящия съботен ден, най-свободният им през седмицата. Всеки го планира различно. И все пак си мислят да отделят време към 4 часа следобед, за да пият кафе заедно и да се видят като приятели. Защото и извън работата си те са приятели. Все още никой не подозира, че влакът в село Хитрино ще дерайлира и Ани и Виктор ще прекарат уикенда на екран в извънредното студио, предаващо новини за трагедията. Само месец и половина преди това те бяха почти непрекъснато
в студиото във връзка с президентските избори.

Затова в нашите разговори с всеки от двамата поотделно решаваме да натиснем копчето на пауза и да поговорим за живота им извън кулисите, за мечтаната първа сутрин на годината – единствената им свободна делнична сутрин, ако се изключат отпуските. За какво си говорят, какво си мечтаят и с кого са Ани и Виктор, когато телевизорът е изключен.

Ани Цолова

Ани живее в уютна неголяма къща с веранда с ограда от ковано желязо. Седим на дървени столове с цветни възглавнички в бялата й кухня с маса от бяло дърво и бели шкафове и пием чай с аромат на ванилия. (Този топъл и фин аромат като че ли най-добре описва Ани.)

„Надявам се в първата сутрин на годината да има много слънце – казва тя. – Мечтая си за пухкав сняг. Да си пия кафето на верандата. Да е много студено. И после да вляза и да започна да правя палачинки, както всяка събота. Вкъщи имам печка на дърва, такава малка, черна, чугунена. Палим я и пукането на дървата създава особена атмосфера, сякаш светът отвън изчезва. Обикновено нещо си говорим с Васил – мъжа ми, или със сина ми Калоян. Калоян чака вече освирепял от глад. Първата палачинка я грабва гореща, току-що свалена от тигана. Обича ги без нищо, затова слагам в тях малко повече сол или кафява захар. Или ги правя с мед. И това е моментът, в който ми е най-пълно сърцето. Правя палачинки, мирише ми на палачинки...

Домът на Ани и Васил вече е украсен. След дълги години под наем двамата сбъдват мечтата си за собствена къща преди три години. Украсата е от миналата година – лампички отвън и в хола, които Ани е решила да не маха, или не е намерила време да махне. В двора расте малка елхичка, засадена пак преди три години. Ани вече се притеснява, че ще стане огромна.

Как празнувате Нова година?

Каним приятели. Миналата дойдоха Деси Стоянова с мъжа й и двете й деца. Тя ми е много близка приятелка. Да бъда честна, беше обичайна вечеря. Нищо специално. Донесоха вкусна патица със сини сливи, която мъжът й Вельо беше изпекъл в тава. Васил също беше сготвил. Той е готвачът вкъщи. Аз съм на принципа като съм гладна – ям. Нямам проблем да е в пластмасова чиния. Виж, Васил не е претенциозен, но просто има отношение към храната и съответните питиета към нея и към това конкретното вино да се налее в конкретната чаша и да е придружено от конкретната храна. Добре познава вината. Аз рядко пия. Сега например Васил е направил домашно вино в избичката ни. То ми е вкусно и пия по една чашка.