Каква интригантка е тази писателка, как използвайки познати и поизтъркани литературни похвати, заплита такава мистерия, разказвайки истинска история. Историята на 650 австралийски момичета, омъжени за британски военнослужещи, които в края на Втората световна война се отправят с кораб към своите съпрузи във Великобритания. И то какъв кораб – самолетоносач, който плава своя последен курс преди да бъде предаден за скрап.

Честно, гледайки корицата, очаквах чиклит. Но все пак се зачетох с познавателна цел – Джоджо Мойс бе напълно непозната до момента за мен авторка. Която обаче ловко ме забърка в съдбите на четири представителки на своя крехък пол, събрани от случайността в една тясна каюта. Четири австралийки от средата на миналия век очертаха основните и бих казала вечни женски типажи – фермерското чедо, чиято майка е напуснала семейството и е оставила цялата грижа за къщата и сюрия мъже на единствената дъщеря. Отрасналото без родителска любов момиче, залепнало като гербова марка към единствения войник, показал му, че то означава нещо за някого. Аристократката от заможно семейство, която само за да спази добрите нрави, организирала женитбата си с почти непознатия военен, с когото е прекарала една-единствена нощ. И медицинската сестра, избягала от срамното си минало, омъжвайки се... Няма да разказвам за кого и как, за да оставя да се насладите на тръпката от почти до края неразплетената интрига между четирите и останалите жени, между тях и екипажа на кораба заедно с капитана, между някои от тях и съпрузите им (най-страшно е, когато някоя от булките получи телеграма „Не си желана, не идвай“). Също толкова страшно е, когато прибързано съдим хората, когато им лепим етикети, без да навлизаме в дълбоките пластове на тяхното минало, емоции и характери.

Чудесна история, Джоджо Мойс, направо завиждам на твоята баба, която е прототип на една от героините! Всичко има в нея – и любов, и насилие, и несбъднати копнежи, и приятелство, и доброта, и грешки, и завист, и аборт, и откритост, и притворство... Тези вечни малки чудеса, които правят живота ни, но които понякога пропускаме да отбележим като важни, много важни.