Тоест приеха те в НАТФИЗ без никаква подготовка и опит?

Не, като ученичка посещавах около пет години актьорска школа – за удоволствие. Никога, абсолютно никога през тези пет години – до онзи ден в онази кола – не ми е минавало през ума, че ще се занимавам с актьорство. Още повече че в четири от тези пет години седях на един стол в ъгъла и гледах как другите правят етюди. Преподавателят с триста зора ме изкарваше на сцената, където аз правех някаква страшна глупост. Адски ме беше срам. По ми харесваше да разбирам как се прави, отколкото сама да го правя. В началото беше трагично. Но някак си, докато слушах и гледах, през цялото време си знаех, че това мога да го направя. И така стана всичко. Послушах интуицията и себеусещането си, къде обичам да бъда, как обичам да работя... Художникът е солов играч, а пък на мен ми харесва работата в екип. И просто казах: аз ще кандидатствам в НАТФИЗ. Всички бяха много изненадани, майка ми каза, че е абсурд да ме приемат. Баща ми ме подкрепи изцяло. Той винаги е бил за това да слушаме себе си и да вървим по пътя, който сме си избрали. Никога не ни се е месил. Казвам „ние“, защото сме три деца, имам по-голяма сестра и по-малък брат.

Доколкото знам, баща ти е художник.

Художник иконописец. Той е самоук, всичко е постигнал сам. Когато е завършил училище, не е имал пари за уроци, не го приемат в Художествената гимназия, а след това за няколко стотни не го приемат в Академията. Учи дървообработване и става чирак при един майстор занаятчия иконописец и така сам се учи. Сигурно съм го разочаровала с това, че не продължих по неговия път, но никога не го е показал, винаги е бил с мен.

Сигурно в дома ви има много икони. Религиозно семейство ли сте?

Вярващи сме, не религиозни. Майка ми от две години ходи всяка неделя в Копиловския манастир, близо до Перник. Там живеят монаси старостилци, които сами си произвеждат плодове и зеленчуци, продават ги на пазара и със спечелените пари дострояват, ремонтират, иконописват... Майка ми намери покой сред тези хора, истински вярващи и чисти. Понякога ходя с нея, но моят живот е друг. Аз съм актриса все пак. За монасите театърът е „позорищно“ място. Приемат ме добре, но аз не се чувствам в свои води.

Коя е най-голямата глупост, която си правила?

Веднъж увиснах от 12-ия етаж на един блок до парка Заимов с главата надолу. Реших изведнъж, че ще е много яко да вися от там. Захванах се с крака за парапета, а двама приятели, които бяха с мен, ме държаха и аз увиснах надолу. По едно време усетих колко кръв нахлу в главата ми... Беше феноменално! Буквално си поверих живота на тези две момчета. Представяш ли си за какво доверие става въпрос! Смесването на две много силни емоции – усещането за безтегловност и това, че зависиш от други двама души – е неописуемо! Непрекъснато си причинявам такива неща, свързани с адреналин. Твърде много глупости съм правила! Скачала съм от всякакви видове скали, с колата също съм имала приключения...

Извинявай, но майка ти знае ли за невероятното чувство, което си изпитала, висейки от 12-ия етаж?

Не знае.

Значи не трябва да й даваш списанието. Родителите ти май са ти давали голяма свобода.

Ние живеем в къща и като деца с брат ми и сестра ми по цял ден бяхме навън, без кой знае какъв надзор. Така сме възпитани, че да нямаме страх да се борим, независимо за каква ситуация става въпрос. Защото дали ще се бориш, докато караш сърф в морето, или в някаква житейска ситуация – няма голяма разлика. Ние нямаме страх от тези неща. Нашите никога не са ни ограничавали с желязна ръка. Не знам как са го правили. Дано един ден и аз да мога така.

Звучиш ми, Дария, като една много свободолюбива млада жена. А някой мъж посягал ли е на свободата ти?

Да, неуспешно. В момента, в който някой посегне на свободата ми, ме губи директно. Даже понякога съм имала проблем с това: Ама къде е жената, слабото създание, за което мъжът да се грижи? Ами няма го, пич! Сори! Много често ние сме такива, каквито ни провокират да бъдем. Различните хора провокират различно „аз“, различно „мен“. Има хора, които като ми посегнат на свободата, аз ставам абсолютна черта. А има и такива, които ме провокират да бъда силно зависима женичка, която иска само да я прегръщат и да я обичат.

Има ли в момента някой, който да провокира тази слаба, зависима женичка, която живее дълбоко в теб?

Случват се някакви неща, но всичко е още много крехко... Аз по принцип съм работохоличка, но усещам, че това понякога е компенсаторно. В момента съм се затрупала с работа и така се чувствам добре.