Едно време казваха за някого, построил си голяма къща, че е издигнал прогимназия. Сега има хора, които купуват запустелите сгради на селските училища и ги превръщат в домове. Така че идеята на инж. Илко Илиев да преустрои прогимназията в търговищкото село Васил Левски в дом за своето семейство не е оригинална. Интригуващ е размахът, с който той реновира сградата и променя функцията й, така че тя заедно с двора от 6 декара се превръща в скъп и атрактивен имот, оценен сега на повече от един милион лева.

Мария и Илко Илиеви ни посрещат в дома си. Големият двор изглежда още по-просторен, когато листата на плодните дръвчета са опадали.

Илко, който притежава два завода за производство на мебели и започва да строи трети, изненадващо споделя, че досега не е имал собствен дом, а е живял на квартира. Преди години той инвестира в строителството на ваканционно селище със спа център в разградското село Островче и живя там в купената преди това ловна хижа на бившето комунистическо величие Пенчо Кубадински. После продаде комплекса и пак – на квартира.

С настоящата му съпруга Мария – отскоро са официално женени, между другото, макар връзката им да е отдавна – започнали да се оглеждат за място, подходящо да си построят къща. Илко, който според Мария винаги е вземал нестандартни решения, отишъл при кмета на града и попитал къде по близките села има вече нефункциониращи училища. Оказало се, че почти във всички села в област Търговище училищата са затворени. Така че имало голям избор. Илко се спрял на най-близкото село – Васил Левски, само на четири километра от мебелния му завод в града и на също толкова от втория в село наблизо.

Двуетажната сграда, по документи построена през 1934 година, била в плачевно състояние, макар че темелите й били изключително здрави. „В момента, в който я видях, си я подредих в главата“, казва Илко. Сигурно си е подредил и двора, така че да има място за всичките му страсти и хобита – и за гълъбите и пауните, и за семейството среднокавказки овчарки, които имат от последното котило едно-единствено оцеляло от осем родени пухкави кученца, и за декоративните рибки.

Първо разтурил продънения покрив. После изкопал по-дълбоко мазето, което било плитко за замислените от новия собственик винарна, фитнес зала и киносалон. Да уточня – Илко е любител и на добрата спортна форма, и на готините филми, и на хубавото уиски, а Мария – на добрите вина.

Прекроил двете класни стаи на първия етаж в просторно общо помещение, променяйки формата на прозорците – да му е широко и светло, да посреща многобройната си челяд и многото си приятели. Леко понижил височината на помещенията с окачени тавани, над кухненския „остров“ – повече, за да вгради малки луни. Иззидал камина, която освен че е своеобразен акцент, допълва централното отопление през студения сезон.

Пристроил малка кухня, от която се излиза на веранда, уютно побрала саксиите на жена му и лека градинска мебел, удостоена с красиви възглавници. Отзад на сградата – гараж за фамилния автопарк, изцяло решен в бяло. „Само веднъж съм използвал парадния вход, смее се Илко, все през задния вход откъм гаража си влизам. Само кучетата ме усещат.“