Главният вход на сградата води към просторно антре, от което тръгват стъпалата към втория етаж. Илко е направил стъклени парапети с витражи и не без намигване е застлал стълбите с червен килим. 

На втория етаж учителската и двете класни стаи се превърнали в спални и кабинет. Противно на правилата в дъното на коридора на този етаж обособил перално помещение, чието място обикновено е в сутерена. Една просторна тераса пред кабинета му открива гледка към изораните поля в землището на селото, граничещи със светла широколистна гора. Илко обаче рядко изпраща деня с питие на терасата, летните вечери ги мамят с Мария на двора пред къщата, където са разположили масивна маса с дървени пейки, а до тях – метална полусфера на крачета, в която обичат да има жив огън. През зимата пък любимото им място за релакс е пред телевизора, на единствените не произведени от тях диван и лежанка с нестандартни заоблени форми.

С обзавеждането на къщата Илко се справил сам – все пак е водещ производител на мебели, макар да няма нищо общо с квалификацията дизайнер. Развихрил въображението си в два основни цвята – виненочервено и бежово, които присъстват и в стените и декоративните греди на таваните. Проектът му за трапезарията и хола бил последната поръчка за изработка на корпусна мебел в завода в Търговище, фирмата му „Мебел Стил“ вече се специализира в производство на матраци и мека мебел. 

Илко стартирал своя бизнес през 1995 г. Той е моряк, възпитаник на Военноморското училище във Варна. Наложило му се да спре да плава не толкова след нелеп инцидент, в който загубил един от пръстите на дясната си ръка, а защото се разболял от хепатит. Поработил известно време организационна работа в Търговище, но му се искало да е по-сигурен за бъдещето на двете си деца. Затова решил, че ще опита силите си в малък частен бизнес. Стартирал с производство на матраци – идеята му хрумнала, след като търсил да си купи за вкъщи и се оказало, че на пазара матраци няма и няма, то не че през онези години имаше нещо по магазините.

Наел двама работници да разкрояват дунапрена. През ум не му минавало, че преди да се влага в изделия, дървото трябва да се суши. И първите матраци мухлясали. Илко обаче не се отказал и днес е адски горд с бизнеса си, който развива непрекъснато, използвайки най-новите технологии и материали. „В България има около 300 фирми за мека мебел, но всички заедно едва ли имат софтуер като моя и толкова добър екип“ – отбелязва инж. Илиев. Той осигурява работа на 468 души в трите си фирми и модерните си заводи, чиято продукция изнася в Малта, Италия, Грузия, Румъния, Франция, Израел...

Това обяснява защо толкова дълго е нямал свой дом, инвестирайки парите си в бизнеса. Както и защо, като решили да се приберат с Мария под свой покрив, Илко избрал да е прогимназия с немалък двор. При това не в усамотение, а на центъра на селото, до църквата „Св. Илия“, която, между другото, Илко поддържа с щедри дарения.   

Дворът е „царството“ на Мария. Тя избрала овощните дръвчета, както и декоративните храсти и растения. По пътека под млада асма се стига до две оранжерии и малка леха с подправки. Мария е направила собственоръчно табелките, на които са написани имената им, също както и на стройната редица бурканчета, в които ги съхранява изсушени на рафт в кухнята. Семейството с гордост ни гощава с храна, произведена от самите тях – омлети от пресни яйца, салати от свежи зеленчуци. Впрочем в едната от оранжериите са засадили втора реколта – мърдат зелени ушички репички, зелен лук, тиквички, моркови, дори домати. Илко и Мария по-скоро се забавляват, отколкото приемат сериозно своя малък агробизнес в двора на къщата. Докато пътуват – а те пътуват много не само по мебелни изложения, а и за удоволствие, – ги замества младо семейство от селото, наето да се грижи за къщата и двора. Резултатите обаче са обнадеждаващи, а какво повече му трябва на човек, за да е щастлив – уютен и спокоен дом, чиста и честна храна на масата, чаша хубаво вино и любов. Много любов.