Иван Несторов – един от шефовете на София Мюзик Ентерпрайсис, не само организира концертите на най-големите музикални звезди у нас, но е и заклет пътешественик и покорител на нови земи. След пътешествията му в Източна Африка и невероятните концерти на Ханс Цимер, Queen и Адам Ламбърт, Scorpions, Иън Гилън и много други, той пътува и в Туркменистан, Узбекистан и Бангладеш. Ето какво разказа пред EVA:

С моя приятел Людмил Дуков, когото накратко наричам Лудия, хахаха, отмятаме по план бившите съветски републики. От общо 15 ни остават само 2 – Киргизстан и Таджикистан, които са планирани за следващата година. През септември бяхме в Туркменистан и Узбекистан.

Туркменистан
e доста затворена страна. И много интересна. Седмата в света по най-ниска посещаемост със 7000 туристи годишно и третата – по недемократична система на управление. Проучваха ни месец преди да получим виза. На брадати хора визи не дават. И тероризъм няма. Но не може да се разхождаш просто така. Кацаш, чака те гид от съответните служби. С него мигновено се регистрирате в хотела и в полицията. Всеки намек срещу политическата система се наказва със затвор и депортация.

Нашият гид ни беше и шофьор. Обикаляхме с него по Пътя на коприната, гледахме древни градове, на по 2000 години, исторически паметници от 13-14-и век. По-интересен е президентът им след разпада на бившия СССР – Сапармурат Атаевич Ниязов. Харесало му да е вожд. Издал книга, подобна на корана, която задължително се изучава в училище. Кръстил месеците на свои роднини, на които наименовал и училища, летища и метеорит. Жена му се казва Муза, а национален празник на държавата е какво? – рожденият му ден. Умира или го убиват през 2006 г. и ужким временно, а вече десет години на негово място избират едно „невинно“ момченце – бивш зъболекар – Гурбангули Бердимухамедов. Отменил това за месеците, но е същият диктатор. Във всички списания пише за него. Двата телевизионни канала в страната отразяват само това, което върши той. В книжарниците се продава неговата книга или книги, писани за него. Портретите му са навсякъде.

Нощен живот?

Няма. Отиваме да вечеряме в 20,30 ч. Казват: „Бързичко! Поръчвайте, защото в 21,30 ч. идва полиция и затваряме.“ Но можеш спокойно да се разхождаш и след 23 ч., защото престъпност няма. И дискотеки няма. Барчетата в хотелите работят до 1-2 часа, всички на принципа на караоке. И СПИН, и хомосексуализъм няма, официално.
Столицата Ашхабад е цялата в магистрали, с по осем платна. Чистота. Красота страшна! Всичко е по конец. Небостъргачи, сгради от бял мрамор, на всеки ъгъл – монумент. Имат дори мол. Хората са доволни. Дават се бързи и лесни кредити с годишна лихва 1%. Средната заплата е около 800 евро. Цените на здравеопазването и транспорта са символични. Ток и вода не се плащат. Туркменистан се издържа от газта. Могат да продават на целия свят през следващите 200 години. 80% от страната са заети от пустинята Каракум, в която има подземни кухини, пълни с газ. 

Ребърца от динозавър

Много е интересна кухнята. Изключително недиетична. Едно от националните им ястия е ориз, сварен с овнешко в казани с мас. Много вкусно и зверски тежко. Не се сервира след 14 ч. Намаахме една тава и три-четири часа едвам дишахме. Там почти никой не яде риба. Скаридите и раците се смятат за нещо като хлебарките и гъсениците у нас. Ядат говядина, мюсюлмани са, но им е позволено и малко свинско. Овнешко – да. Агнешко – не. Поръчваш ребърца и вместо малки, ти носят едни огромни от „динозавър“. В менюто на многозвезден хотел имаше зайци, меча лапа, крокодил. Много ги ядат тези работи. Но беше доста скъпо за европейци.

Вдигнахме градусите

В един от старите им градове, разкрит наскоро с археологически разкопки, се оказахме почти единствените туристи. Човекът, който отговаряше за града, живееше в барака. И като ни посрещна, казва: „Ми имам отстрелян фазан. Ще ядем това.“ А можеше да е отстрелял варан – това са най-големите гущери и там достигат по метър и двадесет, тежат между 160 и 200 кг.  А има и една страшна змия, която като те клъвне, те парализира за цял живот. Иначе не умираш. Не я срещнахме. Та човекът беше сготвил супа от фазан с лук, сипа в едни големи кани. Извади литър водка, 45 градуса. И супата беше гореща. И навън беше между 35 и 400 С. Никога не съм си представял, че подобно съчетание е вкусно, но се оказа страшно. Омаахме водката и фазана. Пяхме песни, прегръщахме се. Имаме снимка.
В ресторантите седиш на маси, но по принцип в Туркменистан се яде на пода, на маса, висока 10 см. Като похапнеш добре, преместваш масата и си полягаш на чергите, на които си седял. Изключително удобно. Въобще странна култура. Всички тоалетни, без онези в петзвездните хотели, които отговарят на тризвездни, са навън. Смятат ги за нещо много мръсно. Вероятно е така. В къщите няма мебели. Защо са ти, при положение че ядеш и спиш на пода? Складираш си дрехите в стаята. Гардероби няма. Всичко се случва в една стая. Много забавно.

Портите на ада

Бяхме в пустинята. Близо до градчето Дерваз има дупка 60 метра широка, 20 – дълбока. Там геолози попаднали на подземна кухина. Никой не се престрашил да слезе в нея, защото била пълна с газ. Запалили го, за да изгори. И гори от 40 години. Наричат я „Портите на ада“. И отиват там туристите с джипа. Спираш, гледаш дупката, разпъваш палатка и спиш. Тоалетната е 10 метра по-нататък – в пясъка. Тоест няма. Няма вода, няма нищо. Вади гидът един спиртник, пали и започва да върти шашлик. Изяждаш шашлика, изпиваш едно шише водка и това е прекарването.

На море

Ходихме в курорт на Каспийско море с фантастична плажна ивица, много по-хубава от Слънчев бряг и Златни пясъци. Напълнихме цели две стаи в един от около 20-те хотела там, които са също много по-хубави от Слънчев бряг и Златни пясъци и абсолютно празни. Жестоки – с басейни, с голф. И в момента, в който си влязохме в стаите, казаха: „Ами сега ще има профилактика. До 19 ч. няма да има вода.“ А морето беше 13-14 градуса.