Ето още от диалозите, на които екипът на EVA се наслади:
Някой дефлорира оцета ми и го отнесе. Кой? (Стоянович)
Някой ми е намалил котлона. Започнахме ли с номерата? (Катето)
Тиквата се усеща по-добре, като е сварена ал денте. (Стоянович)
Дали да не му хакна малко вино? (Катето)
И с дясната мога да режа, и с лявата. Знаете ли какво написал войникът на любимата си? С дясната ръка ти пиша писмо, а с лявата мисля за теб. (Стоянович)

Дали да не направя сладкишите във форми за мъфини? (Катето)
Да, мъфините са много удобни за панихиди. (Стоянович)
Трябва да направим кулинарно предаване с теб. (Катето)
Каквото кажеш, ще направим. Но предпочитам без фотографи. (Стоянович)
Пепи, можеш да нахардакушкаш малко черен пипер. (Катето развива собствената си рецепта.)
Аз едно време много постех, но сега съм нервен нещо. (Стоянович)
Да не забравиш да ми надпишеш книгата си!
И ти твоята!
Къде се надписват книги, така и не разбрах? (Катето, докато сладкишът й се пече.)
По принцип на 75-а страница. (Стоянович)
Твоя приятелка до гроб (Катето надписва така книгата за Стоянович.)
Като знам колко дълго ще живея, ще се виждаме още доста време. (Стоянович)
Не, не с голи ръце, ще се изгориш! (Катето към Стоянович, който тръгва да вади тавата с пая от фурната.)
Аз с тия ръце пирони вадя. (Стоянович)
Ау, Пепи, колко хубаво изглежда! Как не случих на мъж, който да ми готви. А аз – несретница, дори гумите на колата си сменям сама. (Катето в бърз етюд.)

Така, очевидно печивата вече са извадени и успяват да заухаят прелестно някакви частици от секундата преди абсорбаторът да погълне ароматните молекули. Всички са на масата, където е и компетентното жури от страна на Miele. Хайде хаирлия! – казва Стоянович и реже пая. Той е седнал начело на масата, защото „все пак сме в Югоизточна Европа, всички сме закърмени с вечерята на чорбаджи Марко“. Пита – със или без молитва. Истината е, че и паят на Стоянович, и мъфините на Катето не искаха молитва, а нож и вилица, или даже с пръстчета, така, ох, изискано. Изпълни се мечтата на Катето Евро, за която „няма по-голям кеф от това да ме похвалят с пълна уста на масата“. Така че двубоят завърши с пълни уста и всеобщо удовлетворение. Не лъжат, готвят!

Солен пай с тиква на Катерина Евро

за тестото:
2 чаени чаши брашно
1 пакетче масло
2 пакетчета сирене крема
1 чаена лъжичка бакпулвер
1 супена лъжица оцет
за плънката:
300–400 г изчистена тиква
2 глави лук
3 скилидки чесън
индийско орехче
канела, черен пипер, сол
100 мл сметана, 3 яйца
една връзка зелен лук

Замесвам тестото и го оставям завито във фолио в хладилник. Към сварената тиква прибавям лука, нарязан на по-едро, чесъна и подправките. Разбивам яйцата и сметаната, добавям зеления лук. Разстилам тестото в съд за печене, заливам го със сместа и пека 25 минути на 250 градуса.

Черен сладкиш зает от Зора Вагенщайн

продукти:
150 г меко масло
220 г  пудра захар
3 яйца
2 с.л. какао
200 г брашно
около 20 двойни
орехови ядки

- Смеси продуктите в същата последователност и разбиваш с миксер, като добавяш яйцата едно по едно.
- Печи на предварително загрята на 150-160 градуса фурна 20 минути.
- Намажи топлия сладкиш с разтопен шоколад и нареди прясно препечените орехови ядки. Друг вариант е непосредствено преди печене да натиснеш леко в сладкиша ореховите половинки и да го опечеш така.