Любимата поетеса на Финландия Хели Лаксонен живее в 100-годишна къща без телевизор в напълно безизвестното селце Лапи, пише на диалект, носи гумени ботуши, бере вечерята си от градината, харесва финската поговорка „Щях и попа да взема за мъж, но не го беше еня за мен” и не ще да помни нито един пинкод.

Свежа като утринната роса по тревата пред вратата й, гъделичкаща въображението като домашен ябълков сайдер, тя  мечтае не да е литературен феномен, в какъвто се е превърнала, а  да е „кравешка кожа пред камината.“ Хели Лаксонен е храбра, сърдечна и необикновена и не прави разлика между себе си и едно цъфнало дръвче.

Ето още едно нейно признание в стихотворна форма: „Дотук с поркането на ракия, придърпвам деколтето на ризата да се затуля и повече никога няма да се прибирам под ръка с тъмноок мъж.”

художник Силвия Калоянова

от стихосбирката „Крава и бреза“ от Хели Лаксонен, ИК „Фабер“. Превод от фински Росица Цветанова и Марин Бодаков