Откъс от „Федеграфика. Илюстрирана биография на гения Роджър Федерер“, Марк Ходжкинсън (“Книгомания“)

„Лятна вечер в Торонто, малко преди полунощ, Роджър Федерер тича по улиците. Загубил се е, очите му са зачервени и вие от мъка. Без да успее да си хване такси и без да знае как да намери пътя обратно към хотела, той просто продължава да тича…

Не искал да спира, може би не е бил и в състояние, дори да поиска. Тичал километър-два, може би дори три, преди да се озове обратно пред лобито на хотела. Било седмица, преди да навърши 21 години, и по-малко от година, преди да спе­чели Големия шлем на Уимбълдън 2003. За първи път трябвало да се сблъска със смъртта.

Същата вечер си седял на бара и не обръщал внимание на позвъняванията на треньора си Петер Лундгрен. Участвал вече в състезани­ята по двойки и бил оставил зад гърба си сингъл играта на твърда настилка, затова и не виждал причина да разговаря с шведа. Позвъняванията обаче не спирали. Когато най-накрая вдигнал, Лундгрен му казал, че неговият приятел и треньор от изминалите години Питър Картър е бил убит по време на медения си месец в ЮАР.

Във времена на мързеливци, излежаващи се на задната линия, играта на Федерер може да се опише с думите на покойния американски писател Дейвид Фостър Уолъс: „Да си свирукаш Моцарт на концерт на Металика”. Хората често задават въпроса как е възможно Федерер да играе толкова величествен и красив тенис, а отговорите са три на брой. Първо, талант. Второ, яки тренировки. Трето, Питър Картър.

Картър е бивш професионален тенисист от известната с виното си долина Бароса, северно от Аделаида. Животът в странство го довежда в тенис клуба „Олд бойс” в Базел след покана да играе в лигата. Без него Роджър Федерер нямаше да бъде Ро­джър Федерер. Нямаше да играе толкова разнообразно. Нямаше да е тол­кова отявлен привърженик на стила „сервис–воле”. Нямаше да има толкова невероятен бекхенд, вероят­но дори нямаше да е способен на бекхенд с една ръка. Нямаше да изгради стил, който след години да бъде наречен „модерно ретро” или, ако предпочитате, „класически стил с модерни елементи”.

Почти всеки елемент от техниката на Федерер може да бъде проследен назад до Картър. В следващите го­дини родителите на Картър, Боб и Диана, ще намират утеха в играта на Федерер, виждайки елементи от игра­та на сина си. Всеки път, когато Федерер сервира и бие воле или играе подсичащ бекхенд, или измисля нещо интересно, те ще си спомнят, че и синът им е играел така. „Виждам елементи от играта на Питър в тениса на Роджър и не съм единственият – заявява Боб Картър. – Ужасно се гордея с влиянието, което Питър оказа върху живота на Роджър, с когото също се гордея. Питър силно повлия върху тениса и характера на Роджър и бяха близки приятели. Хем е приятно да си мисля, че са били толкова близки, хем ми е мъчно.”

… Но Картър учи младежа на нещо повече от бекхенд. Споме­ните на Федерер буквално са за „спокоен” треньор с „типично австралийско чувство за хумор”. Години по-късно Феде­рер ще определи наученото като „жигосано в ДНК-то ми”. Думите му са: „Работната етика е много важна за австралийците, така че извлякох големи ползи в този ранен етап от развитието си. Питър бе изключително важен за изграждането на характера ми. Научи ме да уважавам всекиго, независимо дали е известен или не. Просто ме научи на основни житейски ценности, точно както го правеха родителите ми, с които също се разбираше чудесно. Всички ние бяхме много близки с него.”

Когато 14-годишният Федерер започва школата в Екюблан, за няколко сезона връзката му с Картър е „на трупчета”. Ще подновят взаимоотношени­ята наставник–ученик чак в тренировъчния лагер в Биел, където Федерер се премества след Екюблан, и след като Швейцарската тенис федерация взема на работа Картър главно заради близката му връзка с обещаващия младеж. Там с Федерер се обвързва и с Лундгрен, който ще стои зад първата му титла в Уимбълдън.

През 1998 година Федерер постига възможния връх за младе­жите – печели Уимбълдън както сингъл, така и по двойки, а в допълнение за­вършва и втори на US Open по път към позиция 1 в световната младежка ранглиста. Дни след младежката титла в Уимбълдън, само на 16 години, Феде­рер получава право да участва в турнир от АТП. Явява се в алпийския град Гщаад, където играе на червена настилка и е победен още в първата среща от аржентинеца Лукас Арнолд Кер.