Радина Цанева се занимава с езика на тялото от 1992 г., когато става ръководител на търговски екип. Завършила е руска гимназия, а три години в МЕИ й „къдрили мозъка“ с висша математика. Дипломирала се със специалност социална педагогика в Софийския университет, надградила със специализация международни икономически отношения и външнотърговска дейност на фирмата в УНСС. От 2001 г. е работила за брандове като Сара Лий, Жилет, Делиал, напоследък се занимава с маркетинг на храни и подправки.

Въпросът на един приятел „Като си толкова умна, къде са ти парите?“ я накарал да започне да търси отговори на въпроси като парите за какво могат да послужат, по какъв начин да организира себе си така, че да е максимално ефективна. Така завършила Марков колеж, където се набляга на социални умения, които не се учат в нито един от гореизброените университети. Обърнала се на изток и четири години се занимавала с йога, последните 10 години – с даоски практики. Намерила учител, който може да превежда на понятен език мистерията на китайския ум. Тези познания й дават възможност да погледне на традиционните знания за език на тялото и невербална комуникация по-глобално и да има по-различна гледна точка към тази вече малко банална тема.

Ако започна да изучавам езика на тялото, това какво ще ми донесе – възможност да контролирам себе си или познание какво се крие зад думите на човека срещу мен?

На първия курс се говори за това какво излъчваме ние, дали го осъзнаваме и след това да разчитаме какво ни говорят другите чрез телата си. Езикът на тялото е най-първичният език. Малките деца го владеят до съвършенство, но впоследствие го забравят. А ние продължаваме да си общуваме с този език и често го неглижираме за сметка на смисъла на думите. Телата ни усещат неискреност и се чудят как да я възприемат. Умът казва „Приеми, това е твоят началник!“. Така се създават вътрешни конфликти. Така че на първо време обясняваме как говорят телата на другите и как ние можем да осъзнаем под една или друга форма в каква посока ни водят и как да отвърнем. Във втората част говорим за осъзнаването.

Много ли време отнема осъзнаването?

Цял живот. Започва се от мъничко и се навлиза все по-дълбоко. В началото осъзнаваме как пием чаша вода. След което с изработването на механизма започваме да осъзнаваме как се храним. Имаме ли нужда от всичката храна, която поглъщаме, или го правим механично, защото сме под стрес. Минаваме към това как се обличаме – дали тази дреха съответства на нуждите ми и т.н. Минаваме към осъзнаване как общуваме с децата си, с близките.

При вас какви хора идват?

Всякакви. От тийнейджъри, за които е важно как да застанат, за да привлекат вниманието на съучениците си, до хора, работили години наред на високи мениджърски нива. За да разберат как да общуват със своите подчинени, какво са лидерски качества, изразени на езика на тялото... Хора, които искат да научат нещо ново. Усетили, че нещо им липсва, осъзнават, че имат някакъв проблем.

При положение че все по-малко общуваме физически, а го правим виртуално, не можем да следим какво прави тялото.

Ние сме с телата си щем не щем, получаваме информация чрез тях 24/7. И ако усещаме каква реакция има дадена информация върху нашите мисли, емоции и тяло, можем да филтрираме какво да допускаме до себе си и какво не. Проблемът с онлайн общуването е, че то е частично. Тогава общуваме със самите себе си. Някой ми е сложил лайк и на мен ми харесва този факт. А дали човекът наистина ме харесва или не, не знам. Нашата реакция е: о, още един ме лайква и аз се харесвам още повече. Това е действителност, изграждана в моята глава, и няма най-вероятно нищо общо с тази в главата на лайкващия ме. За да се задържа в адекватност, е нужна осъзнатост.

Надделява ли тялото в изразяването на емоциите над речта?

Речта има няколко параметъра, които изразяват определени настроения. Например интонацията, тембърът, силата, скоростта са характеристики на изказа. Но тялото ни на 100% изразява цялостното състояние, освен ако не сме много тренирани да представим нещо друго. При нетренираните хора, при децата най-вече, всичко, което мислят и чувстват, е написано в телата им. Има хора с по-добра лицева и телесна експресия, но в крайна сметка всички емоции имат външно изражение.

Каква ще бъде темата на беседата ви на фестивала „Свободата да бъдеш“?

Ще бъдат засегнати темите за осъзнаването и безкрайно интересната за общуването между мъжа и жената. Много често съдим за хората по себе си, пък мъжете не са жени и обратното. А напоследък от много жени се изисква да имат мъжки поведенчески модел. И понеже навик се създава бързо, има жени, които само по външност приличат на жени, но отвътре развиват мъжки качества. Мъжете реагират на тях като на мъже и това създава объркване и у двете страни.

Следващото издание на фестивала „Свободата да бъдеш“ е в събота на 5 ноември 2016 в Софарма Бизнес Тауърс. За повече информация и заявка за билети: justbe.bg