Страхотно попадение е темата на новия роман на Димитър Шумналиев „Бяло сладко“ – историята на Бялото братство, която всеки поназнайва, малцина познават, а съвсем никой не е интерпретирал литературно. В центъра на едната сюжетна линия е Ру – стенографка на Учителя Петър Дънов, през погледа й виждаме разцвета на Бялото братство между двете световни войни, когато то е и икономически състоятелна организация с богати последователи, и разгрома му след 1944 г.

Образът на Дънов е лишен от фактологическа плътност, той е по-скоро светло присъствие, философска и морална позиция. Единственото му приземяване е спекулацията, че може да е имал дъщеря. Въпреки че е странял от политиката, Дънов е поддържал отношения както с цар Борис Трети, така и с Георги Димитров. Димитров му връща „жеста“ – от една страна, разрешава Учителя да бъде погребан в Изгрев, квартала на Братството в София, от друга – не спира репресиите и изземването на имуществото на дъновистите, по-късно върху парцелите им ще бъде издигнато посолството на СССР, каква метафора само!

Дънов е богато цитиран в романа с проповедите си, в които посланието peace&love изпреварва с трийсетина години хипи движението. Другата сюжетна линия е на разказвача и обхваща период от около половин век до днес. Колкото повече наближава днешния ден, толкова повече очарованието на разказа изтлява. Шумналиев е най-силен в описанието на младежката любов и една почти идилична София, в която малкото трамвайче продължава да звъни на завоя към улица „Вишнева“. Но във всяка любов има драма, защото както е казал Учителя: „Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате“. ИК „Колибри“