Какви неща?

В един апартамент на „Стефан Караджа“ до НАТФИЗ снимаме Ернестина и Борко, възрастните Лиа и Едвард, бях на терен, за да помагам за маниери, да продължим образа. Като разбраха, че филмът е за Леа, собствениците казаха – вие знаете ли, че тя е живяла тук с Еди. Настръхнахме. И друго. Аз си гледам на книга, намисляш въпрос, отваряш на случайна страница и каквото прочетеш, това е отговорът. Тогава си гледах на сценария на филма. Не бях снимала толкова голяма роля и треперех вкъщи. Не мога да заспя, мислех, че ще умра. И си мисля, Леа, Леа, моля те, кажи ми ще ми се получи ли? Отварям сценария и попадам на реплика на Лиа: „Само да не вземеш да припаднеш, моето момиче“. Това е моя реплика във филма. И аз – смях, рев. Друг път ми падна гласът, а снимахме сцена, в която пея акапелно и ме записват. След 10 минути започват снимките, в Русе сме, вали, минус 14 градуса, хората чакат изнервени. Молих се, молих се и дойде гласът, и стана сцената. Все едно някой ме погали с ръка по гърлото. Аз вярвам в сънища, в знаци, защото съм зодия Риби. Йогист съм вече трета година. Чета такива книги, езотерика.
Имала ли си пророчески сънища? Аз съм при майката на баща ми в Хасково, вали страшен дъжд и аз спя, но се събуждам и казвам на баба ми – бабо, да знаеш, че мама и вуйчо са катастрофирали. Бам, един шамар получавам от баба си, стига си говорила глупости, лягай си. Но те наистина катастрофираха. Това вече не ми се случва толкова често. Позатворила съм фонтанелата.

Запозна ме с живи колеги на Леа. С Ампека, баскитарист, който е свирил с нея. Той ми каза нейни лафове, това за „арменецо неверен“ и как обичала да преувеличава. Как била направила 200 кюфтета в Швеция, за целия български народ, а те били 20-30. Мисля, че в преувеличението няма нищо лошо.

А ти можеш ли да правиш кюфтета?

О, аз готвя много. Правя страхотни кюфтета с малко канела и стафиди в тях.

Виждаш ли други успоредици между теб и Леа?

Тя е пръскала пари, без да му мисли. И аз съм същата. Когато ми преведоха в сметката хонорара за филма – никога не бях виждала толкова пари през живота си накуп, не са милиони, но за мен са много, – изтеглих една сума и с приятелите ми изхарчихме всичко за един ден. Вечеря, купон. По същия начин беше с парите от Икара, който получих за ролята на стриптийзьорката Алис в „Отблизо“ – една седмица купон с класа ми в НАТФИЗ. И вечеря с майка ми и баща ми. Единственото нещо, което си купих, е едно тенекиено канче за къмпинг с Фрида Кало. Не мога да държа пари. Хем са ми важни, хем и не толкова.

Как бяха решени нещата с облеклото във филма?

Снимали сте в епоха. С костюмографката Буря Стефанова обикаляхме вторите употреби да търсим дрехи. И в Киноцентъра. Леа всеки ден е била различно облечена, червилото, очната линия, миглите. Като се облечеш така, то си ставаш жена, походката ти се променя. Във втора употреба намерихме големите тежки палта от лисици и норки, каквито е носела Леа. По 80 лева. Кюлотите, с каквито Леа е била в лагера, ми ги шиха специално. Запазих си някои неща – бриджитките, найлоновите чорапи с ластик...

Дано да се е получило добре, защото българските филми в епоха рядко изглеждат автентично.

Щом го оцениха на фестивала в Москва, се е получило поне малко. Там имаше голям зрителски интерес, беше им любопитна историята. Журито го оцени като изключителен филм.

Ти беше ли в Москва на фестивала?

За 4 дни. Павел Васев, шефът на Българския културен център, ни посрещна много добре. Руснаците също, страхотен хотел, вечери. Не можах да гледам нито един филм от програмата, защото исках да обикалям града. Мегаполис. За съжаление уцелихме период, в който Путин е решил да прави ремонт на центъра, да разширява 8-лентовите платна с тротоари. Забравяш си фамилията, докато пресечеш. Ако искаш да се самоубиеш, отиди в Москва и пресечи.

Обичаш ли да пътуваш?

Била съм в почти цяла Европа. Живяла съм в Южна Корея при баща ми. Той беше 10 години музикант в Сеул. Два пъти съм ходила. Като бях на 9 и на 16. Иначе съм била в Китай за две седмици, от НАТФИЗ ни изпратиха на студентски фестивал с участници от 7 държави. С Любомир Любенов от моя клас спечелихме наградите. И това не се разбра в България. Както не се разбра, че Ивайло Христов беше председател на главното жури в Москва.

Ти единствено дете ли си?

Имам брат от първия брак на баща ми, живее в Кения, пишем си непрекъснато и все се каним да ходим при него, но е сложно. През театралния сезон всяка седмица имам поне по две представления. А лятото там не се издържа. Има и ваксини, които може да не ми понесат. Брат ми си живее живота там, има огромно семейство, аз имам 5 племенници.

Какво очакваш от живота си?

По-добре ме питай за деня ми, аз не си правя планове за много напред. Да съм жива и здрава, майка ми и баща ми да са добре. Любов да има.