Удоволствието е наше в изложбата на руски импресионисти

Адриана Попова 11 October 2016

Алексей Исупов „Пикник в гората“, втората третина на XX в.

Руски импресионизъм ли? Няма да сте първите, които повдигат вежди в недоумение. В Националната галерия в София обаче ви очакват 66 платна от 43 художници, които разбиват предразсъдъци. Изключително красива изложба, която продължава до 23 ноември.

На корицата на каталога за изложбата „През отворените прозорци“, специално направен за гостуването на картините у нас, е творбата на Алексей Исупов „Пикник в гората“. Тя неминуемо напомня за „Закуска в тревата“ на Мане, но на преден план е нарисуван самовар, а мъжете са с рубашки и руски шапки на главите си. Няма спор, че импресионизмът е възникнал във Франция, каза на откриването на изложбата изкуствоведката Юлия Петрова, но той е естествен етап в развитието и на други национални школи и художници в Европа и САЩ. Някои от платната в изложбата са рисувани в края на XIX век, други са дори от 90-те години на XX век. Интересно е, че в импресионистичен стил са работили дори отявлени соцреалисти като Дмитрий Налбандиян, който е представен с портрет на факира Димитриос Лонго (в каталога са разказани прелюбопитните истории на част от картините). Сред най-ценните гост експонати са „Момиче в моряшки костюм“ на Михаил Шемякин от 1910 г., „Стаята на мама сутринта“ на емигриралия още преди революцията в Париж Николай Тархов и „Венеция“ на Борис Кустодиев от 1913 г. - вълшебна нощна картина на мястото, където се сливат Канале Гранде и каналът Джудека.

Картините са от колекцията на частния Музей на руския импресионизъм, който е открит съвсем наскоро – през май тази година, и още през първите три месеца е посетен от над 30 000 души. В основата му е колекционерската страст на строителния предприемач Борис Минц, който е основател на музея, а негов директор е Юлия Петрова. Сградата му се намира в центъра на Москва на територията на известната фабрика за бонбони „Болшевик“. Преди София музеят прави изключително успешна изложба във Венеция. Гостуването в България е по международната му програма, която иска да запознае публиката по цял свят със забравени имена на художници, част от които напускат Русия след Октомврийската революция от 1917 г.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР